През април ГПЧЕ „Ромен Ролан" отбеляза своя 50-годишен юбилей. Тържествата приключиха с грандиозен концерт на сцената на Държавна опера,Стара Загора. На него присъстваха познати лица от политическата сцена, малкия екран и други.
Поради високия интерес концертът се повтори няколко дни по-късно пред настоящите ученици на гимназията.
Два от най-открояващите персонажи на сцената бяха водещият Мартин Димиев и един от репортерите, участник и в скечовете, Георги Георгиев. Потърсихме ги, за да разберем повече за преживяното на и зад сцената. За тях разказва Благовест Илиев:
Мартин и Георги са единадесетокласници в ГПЧЕ „Ромен Ролан". Запознават се в 8 клас. Мартин има интерес към архитектурата, но решава да заложи на изучаването на езици, а Георги е приет по едно от последните си желания, тъй като състезателният му бал не достига за желана от него паралелка в ПМГ „Гео Милев". Като всички млади хора обичат през свободното си време да са навън с приятели. Мартин свири на китара, а Георги съчетава баскетбола, композирането на електронна музика, рисуването и астрономията.
През лятото на 2013 г. Мартин се насочва към така желаното от него актьорство още от шести клас и става част от Младежка театрална студия „Сцена 99". Месец по-късно Георги също започва да посещава занятията на Христофор Недков и вече четвърта година те работят по подготовката си за приемане в НАТФИЗ. И двамата вече са участвали в постановката на Драматичен театър „Гео Милев" "Казаларската царица".За ръководителя си Мартин споделя: „Всеотдаен, интелигентен и красив човек". Най-запомнящият момент за Георги е рожденият ден на Христофор Недков, на който подаряват колаж от снимки с надпис „Family". Точно тогава той вижда ръководителя си, когото определя за отговорен и строг в добрия смисъл на думата, да плаче за първи път.
Времето на момчетата е заето изцяло с училище, аниматорство и актьорство - на репетиции и на сцена. И двамата не гледат на другия като конкуренция, а напротив - помагат си и се подкрепят. Не се изморяват, а напротив, чувстват се пълноценни и всеки ден се преоткриват. Мартин получава пълната подкера на семейството си, защото всеки носи подобна нотка в себе си. Дядо му е приет в НАТФИЗ, но няма разрешение да замине за София, поради новоприети закони. За разлика от него Георги се бори с неподкрепящите го родители, но както той казва няма какво да се изпречи пред ясно поставената му цел.
На сцената на юбилейния концерт на ГПЧЕ „Ромен Ролан" попадат съвсем случайно. В деня на кастинга Мартин разбира, че се търсят актьори за тържество и си уговаря среща с Георги, без да му съобщава за какво става въпрос. Явяват се без нужното предварително записване. Няколко часа по-късно момчетата са поканени за водещ и репортер. Едва тогава осъзнават колко трудна, но не и невъзможна задача им се поставя. Те са лицето на гимназията, което ще се представи пред всички пряко свързани с училището.
Определят концерта и представянето си за много успешни, но от себе си желаят още. Мартин смело заявява, че на репетициите се е чувствал в пъти по-несигурен, но в момента, в който стъпва на сцената се чувства на място.
Промяната в съучениците и учителите е двустранна - има положителни, но и негативни реакции. Единственото, което искат е да съумяват да подреждат програмата си, за да има време за всичко. В свят на двуличие и фалш, те искат да бъдат промяната, която самите те искат да видят в другите. Няма нужда от надпреварване. Всеки ще има своя шанс за изява.
Пожелават си догодина по това време всичко да им спори, да бъдат приети в НАТФИЗ, да продължат да се подкрепят и един ден да сбъднат голямата си мечта като дует на сцената - престижна награда „Оскар".
