Севит Ахмедов живее на няколкостотин метра от жп прелеза в Хитрино В 5:30 ч. сутринта на фаталния 10 декември той е буден и така става един от първите, разбрали за влаковата катастрофа.
„Чух сблъсъци. Първо си помислих, че е гръм по ясно време, обаче после – един взрив, втори и после възпламеняване“, разказва той.
Къщата на неговите роднини Нибахат и Шабан Ахмед е по-близо до инцидента и Севит отива да провери как са те. Намира къщата с разбити стъкла, а хората - блокирани вътре от разкривените врати.
„Ние бяхме до прозореца и всичко изхвърча“, спомня си Нибахат. Показала се през дупката, където преди бил прозорецът, и видяла само червено небе и пламъци.
„Беше нещо много страшно, което никой не може да опише“, казва тя. Зет ѝ Севит успял да махне вратата и жената, заедно със своя съпруг, излезли от къщата. Били леко ранени.
Въпреки, че е минала година от трагедията хората все още не са върнали нормалния си начин на живот.
„Ходихме на психолог, продължаваме да се лекуваме, но това, което изживяхме, ние няма да можем да го забравим, особено децата“, казва тя и добавя: „Като чуем още свирката и започваме да треперим, като че нещо ще стане“.
Зет ѝ Севит Ахмедов е категоричен: „Винаги ще се будим, няма как да се забрави това нещо“. Мъжът добавя, че дъщеря му също все още се стряска от свирката.
Нибахат Ахмед чака да свърши ремонта на къщата им, за да се върне в дома си, но е със смесени чувства.
„Страх ни е. С всяко влизане в къщата я виждам в какво състояние е и отново го изживявам. Това е цяла година. С всяко влизане го изживявам наново и не знаем как ще живеем в тази къща“, казва тя.
