Седем актьори представиха навярно над 30 съдби, преплели се в поредната премиера на Театрално-музикален център-Разград тази вечер.
Въпросите, които героите от 50-те години на миналия век си задаваха от сцената обаче не бяха по-различни от тези, които и предишни поколения и съвремениците ни винаги са си задавали – за смисъла и за причините, поради които съдбата оплита мрежи от събития и случайности.
Смисълът във „Всичките мои лъжи“ по едноименния роман на директора на ТМЦ Пламен Панев бе в последния звук, чут от сцената – на бебешки плач.
До него се стигна през много комични, трагични, а най-често трагикомични ситуации, характерни за времето, в което управлява Вълко Червенков, но и с препратки в миналото и в днешно време. Оживление например предизвика у публиката споменаването на защитника на „Лудогорец“ Козмин Моци в характерно за българския фолклор надлъгване между двама зевзеци, пак оттам ще се запомни и репликата „Ти знаеш ли какъв ми е Кирил и Методий? – баджанак ми е“.
И в този ред на запомнящи се фрази, почти незабележимо мина конфуза след спектакъла с името на кмета на града, който при поднасяне на цветята от негово име бе наречен „д-р Валентин Васев“. Цветя за страхотния екип, подготвил спектакъла, имаше и от областния управител Манол Кившанов, от председателя на Общинския съвет Надежда Радославова, вестник „Екип 7“ и от Драматично-кукления театър-Търговище.
На гост-актьор Николай Урумов достойно партнираха разградските актьори: Николай Сяров, Веселин Борисов, Тихомир Благоев, Димитрина Гинева, Антония Божинова, Евгени Стефанов. Постановката бе така структурирана, че всеки от тях на свидетелската банка имаше по няколко монолога, даващи възможност да представят в пълнота актьорските си умения.
„Всичките мои лъжи“ е спектакъл за смисъла и сложните мрежи от събития, който си заслужава да се гледа – с подобни мисли излязоха зрителите от залата след заслужените аплодисменти за актьорите и неговия автор.
