Един млад фотограф от Севлиево сам си прави фотоапаратите, има винаги около 10, лентови, като в началото на 20 век. 16-годишният Никола Дюлгяров е сред най-активните членове на най-активния фотоклуб в страната - този в Севлиево.
Разказва, че да започне да снима го вдъхновяват импресионистите.
Като малък от точните науки се вълнувах, не знам откъде идва интересът ми към фотографията, няма фотограф в семейството или човек на изкуството. Вероятно от факта, че като малък разглеждат книги в библиотеката с картини от Ермитажа и Лувъра, вълнувах се от рисунките на импресионистите, оттам започнах да търся да пресъздам подобна визия. По-късно си взехме филмов апарат и започнах да снимам черно-бяло.
16-годишният Никола Дюлгяров от Севлиево е сред най-младите, но и най-активни членове на фотоклуба в Севлиево. Алтернативните фотографски процеси са основна тема в уютното помещение, в което се събират любителите на фотографското изкуство. Въпреки крехката си възраст Никола е сред най-вещите по тези въпроси.
Колко фотоапарата имаш? - Ами никога не съм ги броел, загубил съм бройка, но не са повече от 10, въпреки не мога някои неща да нарека апарати, но заедно с други могат да се нарекат фотоапарати.
Първия си пинхол апарат направих преди 2-3 години. Филмов апарат от малък имам, от 5-6 годишен.
Голямоформатната камера, която Никола сам си е направил, напомня на избледнелите снимки на фотографите от началото на 20 век. Освен нея и други оригинални или с поглед век назад приспособления младият фотограф от Севлиево сам прави и различни проявители, реактиви и други препарати за алтернативни процеси.
Като тенденции естетика не следя толкова, като процеси се вълнувам, изскачат нови неща, които са възраждат и се вълнуващи. Следя повече процеса, въпреки се старая естетиката да надделява, художественото.
С пейзажи започва фотографската биография на Никола, продължава с портрети и автопортрети.
Започнах с пейзажи, защото не мърдаха и ми беше по-лесно да координирам снимката. Сега искам портрети да правя, да изразявам емоции. Пейзаж е трудно, това после го разбрах, че за пейзаж не съм надраснал, портретът е по-лесен.
Мен да ме снима друг необичам, но тъй като често боледувам и си оставам вкъщи, обичам автопортрети да си правя, когато всичко е изчерпано винаги може да преоткриеш себе си, да научиш нещо ново за себе си
Въпреки че фотографията е голямата му страст, Никола прагматично не смята да изкарва хляба си с този занаят.
17 години ще направя тази година, на 16 съм в момента, нямам планове, но със сигурност не искам да търся развитие в художествената област. Не мисля, че прехрана мога да намеря, иначе с удоволствие, това е изпитание, което не бих могъл да премина. Към химия, физика или фармацевтика съм се ориентирал.
Как работи и какво снима можете да видите на блога на Никола - www.nickdul.wordpress.com
