В навечерието на 3-ти март, когато страната ни отбелязва 133-та годишнина от своето Освобождение, плевенските затворници също си спретнаха празнична програма. 20-тина от най-будните пандизчии редиха стихове и пяха заредени с патриотизъм песни, за да събудят гордост и любов към родината у своите "колеги" по килия. От време на време освирквани, смелчаците на сцената непоколебимо си спазваха заучения сценарий. Макар и публиката от затворници да не се трогна много от пламенните слова, разказващи за свободата на родината ни, все пак бурни ръкопляскания не липсваха.
Безспорно най-атрактивният сред затворниците днес беше Костадин Христов, който изтърпява тригодишна присъда за побой. Облечен в мъжка национална носия, той с гордост сподели как попадането в пандиза е оказало благотворно влияние върху развитието на личността му. Той дори не подозирал, че докато обитава килията си ще получи бонус от престоя си и ще му се изяснят някои неща от историята на България, свързани с 3-ти март. Вече знае къде точно е хванат Осман паша и кой е Белия генерал, бърка само понятията «турска армия» и «чета», но му остават още две години зад решетките, за да си попълни информационите празноти.
През призмата на затвора свободата се оказва разтегливо понятие. Някои от затворниците научават истинската й цена чак когато са принудени да платят за грешките си, други пък споделят, че пребиваването на "топло" не е чак толкова лошо. Сред преимуществата на престоя зад решетките е и възможността на стари години да научиш неща, които не са усвоил на младини.
Плевенският затвор се превръща в място за развитие на талант, за който от кражби навън няма време. Пример за това е 32-годишният Николай Борянов, който за една година зад решетките е написал 100 творби - стихотворения, разкази и есета.
