На 18-ти април се отбелязва Световният ден на радиолюбителите. Това е сравнително рядко разпространено хоби в международен мащаб. В България то е доста непопулярно и с годините замира, вероятно защото хората не са достатъчно информирани за него.
Като явление радиолюбителството възниква преди около 90 години и бързо покорява целия свят. На 7 май 1895 г. руският учен Александър Попов демонстрира пред Руското физико-химическо дружество своето изобретение, придобило нарицателно име „грозоотметчик”. Това е и първата документирана информация, свързана практически с изобретяването на радиото. Една година по-късно Попов развива още повече идеята си за безжично предаване на информация. Той демонстрира пред научното дружество усъвършенствания вариант на изобретението си, който се приема за прототип на радиоапаратурата и предава първата радиограма на разстояние 250 м.
Няколко месеца по-късно, през юни 1896 г., италианецът Джулиемо Маркони патентова в Англия „Система за далечно предаване на електрически сигнали и импулси“. На основата на патента се учредява и бързо заработва акционерно дружество „Маркони‘’ за производство на радиоапаратура.
Първите радиолюбители се появяват в началото на Първата световна война. В началото те само конструират радиоапаратурата, но по-късно се появява и стремежът за обмен на информация помежду им и те стават пионери в разпространението на радиовълните.
Първоначално радиолюбителските организации са сдружения, но постепенно се разрастват до национални организации. В първата такава национална радиолюбителска организация, създадена през 1913 г. в САЩ като „Радиоклуб на Америка“, работят около 1300 неорганизирани радиопредавателя.
За рождена дата на организираното радиолюбителско движение в България се приема 5 юни 1926 г., когато 38 електроинженери, радиотехници, кадрови военни, един търговец и един директор на строително дружество провеждат събрание в салона на софийското градско казино за учредяване на „Български радиоклуб“.
В края на 1947 г. се създават основите на първата държавна организация – „Народен съюз за спорт и техника” (НССТ), в която намира място и радиолюбителството. През март 1948 г. се провежда и официалният учредителен конгрес. Две години по-късно, по време на втората национална конференция, с временно разрешение за няколко дни в ефира излиза първата българска официална любителска радиостанция LZ1AA. Това е знаменателно събитие за българските радиолюбители. Направен е голям пробив в ефира. Макар и съвсем формално, под чисто бюрократичен контрол, но все пак вече официално, по света се понасят инициалите LZ.
В годините напред радиолюбителството у нас има своето развитие. През 1992 г. в Казанлък се провежда първото изложение на радиоапаратура „Хоби радио“. С годините то утвърждава мястото си на нашата радиолюбителска сцена и става традиционно, като прераства в място за социални срещи на хората от цяла България, занимаващи се с това хоби, и се утвърждава като най-голямото сборище на радиолюбители у нас.
Що е това радиолюбител и има ли той почва у нас? Знаейки за разширените възможности за комуникация, които дава радиовръзката преди 90 години, можем спокойно да кажем, че тя е прародителят на днешния Skype, например. В този смисъл, отговорът е – Да, има почва!
Използването на различни видове радиостанции, антени, техники и апаратури за осъществяване на радиовръзка на различно разстояние не се прави с цел разговорите да излизат по-евтино (макар че и това е важно!), а само с идеята за по-далечна, интересна и екзотична радиовръзка - нещо за което в ежедневието си през последните години ползваме "Skype" или социалните мрежи.
Честит празник, български радиолюбители!
