Солун е град свързан с историята на България, но не за това ще стане въпрос в следващите редове. Това по- скоро е разказ, че не винаги нещата са такива, каквито очакваш. Още след ГКПП- Кулата прави впечатление, че макар и да се изгражда нова магистрала, сегашният път в посока Солун е меко казано отвратителен. Ако си мислите, че само в България пътищата са в лошо състояние може и да се изненадате. Дупките по пътя продължават до разклонението за Серес. Нещата сигурно ще се променят, когато магистралата бъде открита.
Първото ми впечатление от Солун също не бе положително. Дали заради мъглата в ранните часове на деня, но се създава едно усещане за подтиснатост и много мръсен град.
Всяка обиколка на Солун започва от Бялата кула. Един от символите на града. Странното, поне за мен е, че символ на града е един затвор, където османлиите са измъчвали своите затворници, сред които и капитан Петко войвода и други видни българи. Всъщност въпреки, че кулата се казва Бялата кула тя в момента не е бяла.
Кулата се намира на крайбрежната алея, която е най- хубавото място в Солун, поне според мен. Ако времето е хубаво там се събират много хора, които се разхождат и наслаждават на морския бриз.
Покрай алеята има много кафенета, които обаче не очаквайте да работят рано сутрин. По- късно установих, че това подхожда на манталитета на гърците. Като цяло магазините и кафенетата отварят след 10 часа. Другото особено при магазините е, че имат обедна почивка от 14 до 17 часа!
Когато се разхождате по крайбрежната алея / на ляво от кулата / може да видите една съвременна метална скулптура, която носи името Щастливите чадъри, както и паметника на Александър Велики.
Когато тръгнете на дясно от кулата неминуемо ще стигнете до площад Аристотел. Преди да ви разкажа за площада, ще ви опиша и ситуацията с тоалетните. Обществени такива като цяло липсват. За първи път видях тоалетна, която се отваря с код! Не, това не е шега. В едно от крайбрежните заведения са измислили начин в тяхната тоалетна да пускат само техни клиенти и за това на стената до вратата има клавиатура, на която се въвежда 4- цифрен код, който се получава от сервитьора. Това се казва- Добре дошли в Солун.
Бяхме стигнали до площад Аристотел. Красив площад, на който може да видите и статуята на самият Аристотел. Според поверието, ако докоснете пръста на крака му, това ще ви донесе щастие. За това и пръстите на краката му видимо са изтъркани от пипане.
След площада продължавате към една друга забележителност- Римският форум. Тук да ви кажа честно, останките са оставени на произвола или поне такова впечатление създаваха. И тук, както на повечето места в Солун, надписите са изключително и само на гръцки. Липсват табели, на какъвто и да било друг език, за да може да се ориентира един турист.
Едно от малкото хубави неща, които можеш да видиш от площада до форума бяха палмите и няколкото портокалови дръвчета, с плодове на тях.
До Форумът открих едно приятно кафене, което носеше името "Любов". В съвсем спартанска обстановка и приятно обслужване, човек може да изгуби известно време. Още със сядането, сервитьорката донесе чаша вода и след това попита , какво ще обичам. Аз реших да пия Гръцко кафе, ако се чудите, какво е то, у нас е известно като Турско кафе. За вкусовите качества не мога да кажа нищо лошо. Освен кафето, получаваш и локум. Впечатлението, което ми направиха хората от съседните маси бе, че всъщност, те се наслаждават на кафето си така сякаш времето е спряло и не бързат за никъде. Цената за това удоволствие не беше много висока, на база цените като цяло в Гърция. Кафето струваше 1, 80 евро. След приятното изживяване, продължих моята разходка към следващата забележителност, а именно черквата "Св. Димитър", която се намира на 100- на метра.
Още преди да прекрачите прага на черквата вече сте заобиколени от просяци, които искат милостиня. Вътре в самата черква се намират останките на свети Димитър, пред които може да се поклоните.
Черквата, по-скоро оставя впечатлението на катедрала, а не на православен храм.
След като излезете от черквата, поемете наляво и вървете, докато не се озовете пред турското посолство. Когато вървите по главните улици в Солун, може би ще ви направи впечатление не толкова добрата чистота. Всъщност турското посолство се намира в къщата, където е живял не друг, а създателят на съвременна Турция Кемал Ататюрк, който е роден в едно от съседните села.
От тук реших да намеря Старият град на Солун и крепостта, но указателни табели няма. Само благодарение на предварителното ми проучване знаех, че трябва да се тръгне по малката уличка, която е до посолството.
Старият град открих лесно, но да се стигне до крепостта бе изпитание. Хубавото бе, че след известно лутане по уличките и, защото знаех, че крепостта е най- високата точка в града, успях да стигна до нея.
След като я разгледах реших да си купя сувенир за спомен. В близкото магазинче имаше голям избор. Там ми направи впечатление нещо друго- продавачът. Белокос старец, който с ледено студена физиономия казваше на клиентите си / повечето българи / на български с лек акцент- Благодаря, след като получаваше парите си. Срещу 1, 50 евро може да получите магнитче с изглед от Солун.
След крепостта реших да отида до ротондата „Св. Георги" и арката на Галерий.
Ново изпитание за туриста- няма табели. Ротондата въпреки, че бе в ремонт прави впечатление с големият си размер.
После отново се озовах на крайбрежната алея и всичко това за около 3 часа.
В Солун ми направи впечатление големия брой кафенета, закусвални и ресторанти. В последните може и до похапнете, но цената няма да бъде от най- ниските. Друг вариант е да си купите сандвич или дори подобие на българската баница, само за около 2 евро. Разбира се проблем може и да се окаже езика, защото на много малко места говорят на английски, а и надписите са само на гръцки.
В самият Солун може да чуете и българска реч и то не само от туристите. Може да видите и български просяци.
Ако се озовете на някое място, което и извън централната част, ще видите запуснати фонтани, затворени заведения и неугледни паркове. Въпреки че, Гърция е близо 40 години в ЕС, това не означава, че всичко е блестящо и всичко е уредено.
Не трябва да забравяме и още нещо- в миналото тук са родени братята Кирил и Методий.
Като цяло сега бих казал- "Добре дошли в Солун- тоалетната е с код!".
