На 24 декември отбелязваме Бъдни вечер. Наричаме я още Суха Коледа, Малка Коледа, Крачун, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка.
Това е един от най-важните семейни празници, денят преди Раждането на Христос. Тогава приключват и четиридесетдневните коледни пости, които са започвали на 15 ноември. Според някои народни вярвания Богородица е родила Христос на Бъдни вечер, но съобщила за това на следващия ден.
На трапезата на Бъдни вечер се събира цялото семейство. Според обичая тя винаги се подрежда около огнището. Ястията задължително трябва да са постни и според повечето вярвания - нечетно число. Бройката им е: 7 - колкото са дните на седмицата или 9 - колкото трае бременността на жените. Има райони в България, където на празничната маса се поставят 11 или 12 ястия - колкото са месеците в годината. Те представляват сърми, варено жито, чушки, мед, баница с тиква, ошав, вино и др. Всяко от ястията на трапезата има важна за българина символика. Обредните хлябове са три вида - посветени на Коледа, на селските занаяти и за коледарите. Те се месят, придружени с ритуали и песни. Стопанката на дома произнася молитва, а след това се разчупва питата със сребърната пара.
В някои краища на страната в хляба се пъха и дрян за здраве. Първото парче от питата се оставя на Богородица пред домашната икона. Вярва се, че най-голям късметлия в дома ще е този, на когото се падне парата. Според обичая никой не трябва да става от масата, докато трае вечерята. Освен това трапезата не се раздига след приключването, за да не избяга късметът. Вярва се, че след това идват починалите, за да похапнат. Преди да се седне на масата или както е обичаят на земята, вечерята непременно трябва да бъде кадена. Това е обичай, при който най-възрастният мъж или жена в дома прекадява с тамян масата. След това стопанинът обикаля и всички останали стаи и помещения в дома. Накрая излиза навън и минава през целия двор и обора. Според народното схващане с ритуала на каденето се прогонват злите и нечисти сили от дома.
Празничната атмосфера от Бъдни вечер се преливала в нощната Коледа. Коледарите обикалят домовете и благославят техните стопани. Те обхождат домовете на групи, като тръгват винаги в източна посока. Във всеки дом изпълняват песни за прослава на стопаните и благопожелание. Това е традицията, която се спазва в трапезата в желанието да се събере семейството.
Защо българската народна традиция повелява на Бъдни вечер да се подредят на масата само нечетен брой ястия? Всичко, което ражда земята трябва да присъства на неа, казва етнографът Ангел Гоев. На трапезата се нареждат сурова пшеница, царевица, дренки, круши, изсушени сливи, мляко.
Ястията са свързани с идеята за пълнота- пълнени чушки, пълнени сарми и т.н.
На бъднивечерската трапеза се поднася и замесен хляб, наречен "харман".
Той се украсява от стопанката с моделирани символични фигури, изобразяващи основния поминък на семейството, воловете, овцете, кравите. Нарича се за всички посеви, за да ги има през новата година. Изобразява се задължително и ралото.
Повече за традициите на Бъдни вечер чуйте в прикачения файл от Ангел Гоев.
