Детската смъртност на пътя през последните няколко седмици придобива все по-тревожни мащаби, докато се очертава друга, не по-малко тревожна тенденция – все по-често ставаме свидетели на случаи, в които непълнолетни деца и младежи сядат зад волана.
Познатото ни от детството през 90-те „пийни, мама, не е много горчиво“ сякаш прераства във „врътни волана, не е голяма философия“. Докато правителство след правителство се заканват с драконовски мерки срещу пътния травматизъм, усещането за ефекта от тях се бави. В същото време четем все по-шокиращи заглавия, оставящи усещането, че нещо в обществената ни ценностна система е дълбоко сбъркано.
Преди два дни в Шумен 8-годишно дете с АТВ блъсна 4-годишно момиче на детска площадка в Градската градина. АТВ-то било предоставено от фирма с рекламна цел, а детето го управлявало с разрешение от майка си. Същата неделя, 5 юли, в Симеоновград полицията спря за проверка автомобил, зад волана на който се оказа 11-годишно дете.
През юни 15-годишно момче бе засечено да управлява луксозен автомобил в София, докато през същия месец буквално всяка седмица имаше съобщения от МВР за 17-годишни, седнали зад волана – едни пили, други катастрофирали, всички без книжки. Можем да продължим изброяването, но идеята вече е ясна.
Немалко от катастрофите, които влизат във фокуса на общественото внимание, са предизвикани от млади шофьори.
Взимаме за пример последните няколко дни. На 7 юли младеж на 18 години загина на пътя между павелбанските села Горно Сахране и Асен, след като обърна управлявания от него „Опел“. На 5 юли вечерта във Варна друг 18-годишен шофьор самокатастрофира, удряйки се в електрически стълб, вследствие на което пътник от автомобила е приет в болница. И тук изброяването може да продължи с много примери, но според Българска асоциация на пострадали при катастрофи младите шофьори между 18 и 25 години са най-рисковата група на пътя.
Причината е, че в критична ситуация мозъкът на начинаещия водач няма изградена мускулна памет за адекватна реакция. Неопитните шофьори често правят грешки като прекалено рязко натискане на спирачката или неправилно взимане на завои при висока скорост. За необучен човек високата мощност създава усещане за липса на контрол.
Но ето още малко числа.
От началото на годината до 7 юли загиналите в катастрофи у нас са 222 души, а ранените са 3907. Миналата година до 7 юли жертвите са били 229, а за същия период през 2024 г. – 206. Това показва, че не сме направили кой знае какво за пътната безопасност, независимо кой управлява.
За сравнение, по данни на Мониторинговата мисия на ООН за правата на човека (бел. авт.: която отчита само цивилни жертви и потвърдени случаи), в Украйна за същия период живота си са изгубили 1272 души, а ранените са 6871.
Сами си направете съотношението за смъртността спрямо населението – ако в Украйна то се оценява на 28,7 до 29 милиона души, а в България сме една шепа от 6 милиона и 400 хиляди души. Ще ви улесня, като ви дам този показател нагледно (с цялата условност на това чисто математическо сравнение на броя загинали спрямо населението):
В България: 3,47 загинали на 100 000 души население при пътни инциденти от началото на годината досега.
В Украйна: 4,43 загинали на 100 000 души население във войната с Русия от началото на годината досега.
Най-често пренебрегваните мерки
Всяко ново правителство, което идваше на власт през последните 5 години, обещаваше драконовски мерки срещу пътния травматизъм, като много от тях действително бяха предприети. За това време бяха поставени т.нар. колчета по пътни участъци с висока концентрация на катастрофи, бяха отнемани автомобилите на пияни шофьори, поставяни бяха все повече и по-прецизни камери, увеличен бе броят на органите на реда, отговарящи за безопасността на пътя, а начинът на връчване на фишове беше улеснен.
Сменяха се ръководители в пътната инфраструктура, министри, взимаха се ядки от асфалт, на места той дори беше отчупван с ръка, но всичко, което постигаме, изглежда като кратковременен новинарски шум, докато статистиката стои като дупка в стената. Защото смъртността по пътищата у нас не намалява.
Вероятно всяко семейство с деца, което чете това, изтръпва от усещането за войната по пътищата у нас. Минимумът, който може да направи всяко семейство, е да бъде абсолютно безкомпромисно по отношение на мерките за безопасност в собствения си автомобил.
Детското столче не се пропуска, коланът не се пренебрегва и не – той не стои около врата на детето, а минава през гърдите му. Децата трябва да бъдат превозвани според изискванията за възраст, ръст и тегло, като задната седалка обикновено е по-безопасният избор.
Защо? Защото при катастрофа с висока скорост тялото продължава движението си по инерция със същата скорост, с която се е движело превозното средство. Това води до излитане от седалката и удар с огромна сила. При рязко спиране или удар в препятствие незащитеното тяло запазва скоростта си и полита напред.
Коланите предотвратяват излитането на тялото към волана и предното стъкло, като поемат част от кинетичната енергия. Дори при сравнително ниски скорости необезопасените пътници могат да получат тежки, а в някои случаи и животозастрашаващи травми.
Мястото на децата е на задната седалка, тъй като предната крие допълнителни рискове при определени видове катастрофи, особено при челен удар. Освен това при висока скорост или загуба на контрол дясната половина на автомобила може да поеме по-голяма част от енергията на сблъсъка при удар в препятствия извън пътното платно.
Къде грешим като родители и общество
Дотук с фактите. Потърсихме Рени Велчева, която има дългогодишна практика като училищен и клиничен психолог, за да я попитаме къде грешим като родители и общество.
„Всичко тръгва от грешка при родителите, които въвеждат погрешни правила и граници“, отговаря тя на въпроса защо все по-малки деца сядат зад волана.
В училище за пътна безопасност се говори от квалифицирани учители, които са преминали съответните обучения и при необходимост опресняват знанията си чрез курсове.
„Но е много важно това да се възпитава вкъщи, в училище и в обществото чрез добрия пример и чрез по-голяма бдителност и отговорност към хората, които нарушават правилата. И винаги може да се направи още в това отношение“, добавя тя.
Всъщност задължение на родителите е още от най-ранна детска възраст, още от осмия месец, да възпитават децата чрез въвеждането на правила и граници. Тук става дума и за качественото общуване между родители и деца. Но най-важен е личният пример, който дава всеки родител. С него той въвежда и ценностите – дали човешкият живот, собственият и този на другите, е ценност, казва Велчева.
По думите ѝ е важно да се отбележи, че сред стиловете на родителстване най-добрият е авторитетният, защото предполага въвеждането на ясни и конкретни правила и граници, обяснени на подходящ език според възрастта на детето.
Обикновено това става с прости, ясни и кратки изречения, а когато възрастта позволява – и чрез игри и примери, съобразени с детето. Много е важно да се обясняват и последиците от нарушаването на правилата – не само вкъщи, но и на улицата, защото те засягат и другите хора. Всичко това трябва да бъде съобразено с възрастта на децата.
И не на последно място – личният пример. Децата непрекъснато наблюдават родителите си и много често ги имитират. По-късно този пример остава за тях и понякога го следват дори несъзнателно.
„Каквото и да им говорим, важно е какво правим“, отбелязва Рени Велчева.
„Единственото, от което се нуждае злото, за да триумфира, е добрите хора да не правят нищо“
На въпрос дали вървим в грешна посока като общество, ако имаме търпимост към детската смъртност на пътя и ако най-висша ценност е детето да навърши 18 години и да му купим бърза кола, Велчева казва, че това има своите причини – като започнем от пътната инфраструктура и стигнем до нагласата на човека зад волана: доколко е склонен към рисково поведение, как го изразява в шофирането и каква отговорност поема за собствения си живот и за живота на другите.
„Много е важно всички да имаме тази нагласа – не само хората зад волана, но и тези, които поддържат пътната инфраструктура. Загубата на един човешки живот не е само лична, семейна или обществена трагедия – тя е загуба за цялото общество. В този смисъл безопасността е обществена отговорност.
Тоест всеки човек и обществото като цяло трябва да проявяваме нетърпимост към нарушенията на пътя, а институциите да подкрепят гражданите, като си вършат съвестно работата. Ако тези два фактора се обединят, сигурно значително ще намалеят тези случаи.“
Рени Велчева подчертава, че е много важна нагласата за отговорност и за избягване на рисково поведение на пътя – свързано не само със скоростта, но и с употребата на психоактивни вещества от хората, които управляват моторни превозни средства.
Важна е и нагласата на всеки гражданин да не се страхува да отстоява доброто, когато се изправи пред нередности. Ако всеки има тази нагласа, тогава и цялото общество се променя в по-добра посока.
Защото, както е казал Едмънд Бърк: „Единственото, от което се нуждае злото, за да триумфира, е добрите хора да не правят нищо.“
Затова е важно да имаме обща нетърпимост към подобни нарушения и да се отнасяме отговорно към всеки човешки живот – не само към нашия или към живота на близките ни.
