Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание прие на първо четене проекта на бюджет на Държавното обществено осигуряване (ДОО), проекта на бюджет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), както и държавния бюджет за 2026 г.
Проектът на Закон за държавния бюджет на България за 2026 година бе приет на първо гласуване от Комисията по бюджет и финанси към парламента с 14 гласа "за", 9 гласа "против" и нито един глас " въздържал се".
Законопроектът бе представен от вицепремиера и министър на финансите Гълъб Донев. Текстовете предвиждат дефицит по консолидираната фискална програма за тази година в размер на 5,7 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП), като Донев подчерта, че това не е дефицит на настоящето правителство, а "дефицит натрупан от последните няколко години".
Заложените приходи, помощи и дарения проектобюджета са в размер на 49,6 млрд. евро, а общите разходи възлизат на 56,8 млрд. евро. Проектът е изготвен при очакван икономически ръст от 2,6 на сто и средногодишна инфлация от 4,3 на сто според хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ).
Според проекта максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2026 г., е 10,1 млрд. евро. В тази сума е включен заем до 3,261 млрд. евро по европейския инструмент „Мерки за сигурността на Европа“ (SAFE) за укрепване на отбранителната индустрия. Очаква се държавният дълг да достигне 37,7 млрд. евро, или 30,1 на сто от БВП.
Предвижда се общите средствата за капиталови разходи през 2026 г. да достигнат 9,360 млрд. евро, като в т.ч. влизат тези с национално финансиране от 4,028 млрд. евро и с европейско финансиране от 5,331 млрд. евро (в т.ч. Националния план за възстановяване и устойчивост).
Законопроектът залага намаляване на разходите за персонал с 10 на сто, считано от 1 септември, с изключение на общините, военнослужещите, лицата заети по Закона за МВР, по Закона за ДАНС, по Закона за НСО, по Закона за Държавна агенция „Разузнаване“, по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, лечебните заведения по чл. 5 от Закона за лечебните заведения.
Не се предвижда увеличение на разходите за персонал (в т.ч. за т.нар. „изборни длъжности“ - длъжностите, които се заемат въз основа на избор), по механизми, политики и нормативни разпоредби, свързани с определяне, преизчисляване или индексация на възнагражденията на база ръста на средната брутна работна заплата/минимална работна заплата или чрез колективен трудов договор, като това ще спести на бюджета над 560 млн. евро.
Предвижда се намаляване на държавната субсидия за вероизповеданията и политическите парти.
Законопроектът предлага повишаване на приходите от опериране на ТОЛ системата и увеличение на винетните такси с 30 на сто - считано от 01 август 2026 г.
Сред мерките на управляващите влизат и ускорено реализиране на вече въведения aкцизен календар за периода 2025 - 2029 г. в Закона за акцизите и данъчните складове за поетапно увеличаване на акцизните ставки върху тютюневите изделия. Предвижда се aкцизните ставки върху тютюна и тютюневите изделия да бъдат променени и от 1 август 2026 година.
Залага се въвеждане на лицензионен режим в Закона за хaзарта за афилиейт оператори, които популяризират хaзартни игри на лицензирани оператори на територията на Република България, както и въвеждане на двукомпонентна държавна такса върху комисионното възнаграждение на афилиейт операторите въз основа на предварително договорени показатели за ефективност.
Законопроектът залага и приходи в размер на 50 млн. евро от концесионно възнаграждение от „Летище София“. Предлага се оптимизиране на текущите и на капиталовите субсидии за БДЖ, НКЖИ, Български пощи и други.
От 1 август 2026 г. се предвижда държавните служители по Закона за държавния служител и заетите по Закона за съдебната власт да заплащат лични осигурителни вноски. От тази дата осигурителните вноски се разпределят между осигурителя и осигуреното лице в съотношение 80:20, а от 1 януари 2027 г. - в съотношение 60:40, както е предвидено за останалите работещи.
Предвижда се преразглеждане на механизма за определяне на минимална работна заплата, като до определянето на нов механизъм се предвижда минималния размер на заплата да остане на настоящото си ниво то 620 евро.
Бюджетът на ДОО беше подкрепен с 14 гласа „за“, девет „против“ и без въздържали се.
Законопроектът беше представен от министъра на труда и социалната политика Наталия Ефремова и управителя на Националния осигурителен институт Весела Караиванова. По думите на Ефремова проектът е изготвен така, че най-уязвимите групи да не понесат тежестта на настоящата финансова ситуация, а предвидените мерки ще повишат покупателната способност на пенсионерите и ще гарантират по-високи осигурителни права.
Проектът предвижда средната пенсия през 2026 г. да достигне 543,46 евро, а всички пенсии, отпуснати до края на 2025 г., да бъдат осъвременени от 1 юли по т.нар. швейцарско правило със 7,8%. Минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст ще се увеличи от 322,37 евро на 347,51 евро, а максималната ще остане 1738,40 евро.
За изплащане на пенсии и добавки през следващата година са предвидени 13,503 млрд. евро, което е с 1,179 млрд. евро повече спрямо 2025 г.
Повече за майки и пенсионери: НОИ прие проектобюджета на осигуряването за 2026 г.
От 1 август се предлага минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица да стане 620,20 евро, а максималният осигурителен доход да се увеличи до 2300 евро. Предвижда се още държавните служители и служителите по Закона за съдебната власт да започнат да плащат лични осигурителни вноски, като от август съотношението между работодател и служител ще бъде 80:20, а от началото на 2027 г. – 60:40.
По време на дебатите бяха изразени различни позиции. Омбудсманът Велислава Делчева предупреди, че фискалната политика не трябва да бъде за сметка на най-уязвимите групи, а работодателските организации се обявиха срещу увеличаването на максималния осигурителен доход и минималните осигурителни прагове. От КНСБ, напротив, подкрепиха предложените промени като мярка срещу сивата икономика.
След приемането на бюджета на ДОО комисията продължи работата си с обсъждането на проекта за бюджет на Националната здравноосигурителна каса за 2026 година.
Проектът на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 година беше приет на първо гласуване от Комисията по бюджет и финанси към Народното събрание с 15 гласа "за", 9 "против" и нито един въздържал се.
Законопроектът предвижда приходи и трансфери за тази година в размер на 5,256 млрд. евро, на каквато стойност възлизат и заложените разходи. Според проекта здравноосигурителните приходи са в размер на 5,138 млрд. евро, от които 3,187 млрд. евро са приходи от здравноосигурителни вноски, а 1,95 млрд. евро са трансфери за здравно осигуряване.
Законопроектът предвижда приходите от здравноосигурителни вноски да нараснат с 249,2 млн. евро спрямо миналата година, а приходите от трансфери за здравно осигуряване да отбележат ръст от 156,2 млн. евро.
Разходите по законопроекта са с 412,3 млн. евро повече спрямо Закона за бюджета на НЗОК за 2025 година, което представлява ръст от 8,5 на сто на годишна база.
Средствата за здравноосигурителни плащания са в размер на 4,93 млрд. евро, което е увеличение с 395 млн. евро или ръст от 8,7 на сто спрямо миналата година.
През 2026 г. се предвижда Министерството на здравеопазването ежемесечно да предоставя трансфер към бюджета на НЗОК, в общ годишен размер 101,49 млн. евро за заплащане на дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.
Проектът на Закон за бюджета на НЗОК за 2026 година е съставен в съответствие с бюджетната рамка при запазване на размера на здравноосигурителната вноска в размер на 8 на сто. Проектът предвижда публичните средства да бъдат изразходвани законосъобразно, прозрачно и ефективно, посочват вносителите.
