Асоциацията на пациентите, активни в здравеопазването (АПАЗ), настоява Министерството на здравеопазването и Националната здравноосигурителна каса да предприемат конкретни мерки за подобряване на достъпа до лечение, самоконтрол и съвременни технологии за хората с диабет в България. В официално писмо до министъра на здравеопазването Катя Ивкова, изпълняващия длъжността управител на НЗОК д-р Асен Меджидиев, членовете на Надзорния съвет на НЗОК и представителя на пациентските организации в него д-р Стойчо Кацаров, АПАЗ отправя пакет от предложения за промяна на диабетната грижа. Това съобщиха от асоциацията.
АПАЗ настоява за:
· увеличаване на броя на тест-лентите, заплащани от НЗОК;
· разширяване на достъпа до системи за непрекъснат мониторинг на глюкозата;
· увеличаване на броя на пациентите, които могат да получат инсулинови помпи;
· осигуряване на достъп до сензори и за пациенти с диабет тип 2 при доказана медицинска необходимост;
· преразглеждане на критериите, при които добрият контрол на заболяването може да доведе до отпадане на достъпа до ефективна терапия;
· оптимизиране на дейността на експертните лекарски комисии и ограничаване на ненужната административна тежест;
· предоставяне на повече свобода на лекуващия ендокринолог при избора и проследяването на терапията;
· намаляване на регионалните различия в достъпа до специалисти, лечение и медицински изделия;
· въвеждане на мултидисциплинарно проследяване с участие на ендокринолог, медицинска сестра, диетолог и психолог;
· разработване на национална програма за скрининг и ранно откриване на диабета.
Според тях добрият контрол не трябва да води до загуба на лечение
Сред най-сериозните проблеми, поставени от АПАЗ, е съществуващият механизъм, при който подобряването на показателите на пациента може да го лиши от достъп до терапията, довела до това подобрение. При спад на гликирания хемоглобин пациентът може да престане да отговаря на административните критерии за определено лечение, въпреки доказания положителен ефект. В конкретни случаи това води до доплащане от около 50 евро месечно. Според организацията подобен подход не насърчава добрия контрол, а го санкционира. Решенията за лечение трябва да се основават на индивидуалното състояние и медицинската преценка, а не единствено на формални прагове.
По-малко тест-ленти при повече пациенти
Исканията на АПАЗ се основават на резултатите от качествено проучване сред 30 пациенти с диабет и 20 ендокринолози от различни региони на страната. Данните показват, че броят на пациентите над 18 години, които получават тест-ленти от НЗОК, е намалял от 45 812 през 2023 г. до 33 402 към октомври 2025 г. Това представлява спад от близо 27%. За същия период броят на диспансеризираните пациенти с диабет тип 2 е нараснал от 435 664 до близо 493 000 души. Според АПАЗ отпусканите 150 тест-ленти за тримесечие не отговарят на реалните потребности на значителна част от пациентите, особено на хората на инсулиново лечение. Недостатъчният самоконтрол увеличава риска от късно разпознати отклонения, усложнения и хоспитализации.
Ограничен достъп до сензори и инсулинови помпи
По данни, представени от АПАЗ, хората с диабет тип 1 в България са приблизително 78 000. В същото време сензори за непрекъснат мониторинг, заплащани от НЗОК, използват 1 577 деца и 4 492 възрастни. Данните за предоставените инсулинови помпи също показват изключително ограничен обхват – 16 изделия за пълнолетни и 13 за непълнолетни пациенти. АПАЗ настоява съвременните технологии да бъдат разглеждани като основен инструмент за контрол на заболяването, а не като ограничено достъпно изключение. Организацията поставя и въпроса за пациентите с диабет тип 2, които също могат да имат медицинска необходимост от непрекъснато мониториране, но остават извън действащите критерии.
Финансовата тежест води до компромиси с лечението
Проучването показва, че пациентите често заплащат сами съвременни терапии, диагностични изследвания и значителна част от необходимия хранителен режим. Разходите могат да включват над 50 евро месечно за терапия, между 15 и 60 евро за изследвания и между 300 и 400 евро месечно за препоръчания хранителен режим. Според АПАЗ това не е само социален или финансов проблем. Когато пациентът не може да си позволи тест-ленти, лекарства, изследвания или подходящо хранене, той е принуден да прави компромиси, които повишават риска от усложнения и болнично лечение. Данните показват 35 835 хоспитализации годишно само за диабет тип 2. Организацията подчертава, че инвестицията в профилактика, проследяване и достъпно лечение може да намали както човешката цена на заболяването, така и разходите за здравната система.
Необходими са по-малко бюрокрация и повече медицинска преценка
АПАЗ обръща внимание и на сериозната административна тежест върху ендокринолозите. Формалните процедури, ограниченията и решенията, вземани извън кабинета на лекуващия лекар, отнемат време от медицинската работа и затрудняват навременната промяна на терапията. Когато лечението бъде отказано или забавено по административни причини, пациентът често възприема това като решение на своя лекар. Така системните ограничения подкопават доверието между лекар и пациент. Организацията настоява лекуващите специалисти да имат по-голяма роля при избора на терапия и медицински изделия, а процедурите да бъдат опростени и децентрализирани.
"Необходими са решения, които следват нуждите на пациента“
"Диабетът изисква ежедневен контрол, а не грижа само при настъпило усложнение. Системата трябва да осигурява достатъчно средства за самоконтрол, навременен достъп до специалисти и съвременни технологии. Не е приемливо пациентите да бъдат лишавани от ефективно лечение именно защото са постигнали по-добри резултати“, коментира Анета Драганова, председател на АПАЗ. Организацията призовава Министерството
на здравеопазването и НЗОК да започнат институционален диалог с пациентските организации и медицинските специалисти и да изготвят конкретен план със срокове за изпълнение на необходимите промени. АПАЗ е готова да представи подробно резултатите от проучването и да участва в работна среща за подобряване на диабетната грижа в България.
