На 14 януари (по нов стил) се навършват 185 години от рождението на един от политическите дейци, оставили ярка следа в историята ни. Тодор Бурмов не само е първи министър-председател на България, а и първи журналист на Габрово. Датата 14 януари е повод Иван Постомпиров, главен уредник в Регионален исторически музей – Габрово, да припомни важните етапи от живота на Тодор Бурмов.
netinfo
Г-н Постомпиров, за какво се сещаме днес, когато се каже името на първия български министър-председател?
Тодор Бурмов влиза в историята като първият министър-председател на новоосвободена България. Неговият живот преминава през две епохи – като виден просветен деец, журналист и радетел за църковна независимост през Възраждането, политик, държавник и общественик след Освобождението. Без да е сред най-изявените и запомнящи се политици от следосвобожденския период оставили ярка диря със своето управление, Тодор Бурмов се нарежда сред строителите на нова България с дейността си още преди нейното освобождение и като един от най-просветените за времето си българи. Роден е на 2/14 януари (нов стил) 1834 г., като четвърто дете в семейството на Стоян Ножаря от с. Нова махала, Габровско и носи името на своя дядо Тодор Немеца, родоначалник на фамилията Бурмови. Името ѝ се свързва с големите му, навити като бурми мустаци.
Тодор Бурмов е сред образованите дейци, направили опит да въведат сериозни реформи в габровското просвещение!
Първоначалното си образование той получава в местното килийно училище, а по късно продължава в Габровското училище, въпреки големите материални трудности на семейството, което има общо 6 деца. През 1847 г. той е сред младежите, които Габровската община изпраща в Русия, да се подготвят за учители в бъдещата гимназия. Едва 13 годишен той достига Киев и е записан в духовната семинария, където преди него са учили и други българчета. Предсрочно завършва семинарията и е приет в Киевската духовна академия. Тук Тодор Бурмов оформя своя обществен мироглед и национално самосъзнание, влизайки в ожесточени спорове с гръцки студенти, отстоявайки правото на самостоятелна българска църква. Когато не достигат думите, той без колебание влиза във физическа схватка с някои от тях. Високата интелигентност и знания на младия българин привличат вниманието на Киевския генерал-губернатор, който му предлага да остане и работи в Русия. Въпреки доброто предложение, Тодор Бурмов се завръща в родината и става учител в Габровското взаимно училище. Като най-подготвен сред останалите учители и изпълнен с нови идеи, той предприема реформи на училищата в града и програмите за обучение. Въвежда нови предмети, премахва наказанията с пръчка и фаланга, въвежда публичен изпит в края на годината, променя училищния правилник, което довежда до смяна на старото, закостеняло училищно настоятелство. Габровското училище прераства в класно и значително издига своя престиж. Тодор Бурмов обръща внимание и на девическото образование, въпреки голямата съпротива. Обявява се открито против изучаването на турски и особено на гръцки език в училището. Това настройва срещу него старите учители, заедно с габровските първенци, защитници на гърцизма. Местните чорбаджии не се примиряват с отстъпките, които са принудени да правят и създават на младия Бурмов всевъзможни трудности и неприятности. Те отказват назначаването му за учител с договор за три години, интригантстват за спиране на заплатата му, лишават училищата от отопление и така по същество го прогонват от града.
След двегодишно учителстване в Габрово, Тодор Бурмов напуска на 3 февруари 1860 г. града окончателно и заминава за Цариград.
Започва неговият Цариградски период, продължил 18 години, през който Бурмов е активен участник в национално-църковните борби. Той поема редактирането на "Български книжици" (1860-1862 г.) - списание, което играе важна роля в борбата за църковна и езикова свобода на българите. Самият Бурмов пише статии, редактира позиви, в които остро критикува цариградската патриаршия и рязко се противопоставя на униатското движение. От 1863 до 1865 г. редактира заедно с Никола Михайлов в. "Съветник", а до 1867 г. издава самостоятелно в. "Время". От 1867 до 1878 г. е преводач и съветник в руското посолство в Цариград. Пише статии за руските вестници "Московские ведомости" и "Европь", както и за списание "Православное обозрение". В тях той осведомява руската общественост за положението на българите в Османската империя и развитието на църковния въпрос.
Руско-турската война нов етап в живота на Тодор Бурмов ли е?
По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) Тодор Бурмов служи в руската главна квартира при княз В. А. Черкаски. Той е сред малкото българи, които се смятат подготвени за изграждането и управлението на новосъздаващата се държава. През 1878 г. е вицегубернатор на Пловдив, а през 1879 г. първият българин губернатор на София. Бурмов е в делегацията, която на 4 май пристига в царската резиденция Ливадия, за да връчи на Александър Батенберг акта на Великото Народно събрания, с който е избран за български княз. По-късно, като софийски губернатор той посреща княза при пристигането му в столицата. По това време София представлява "едно голямо село, кално зиме, прашно лете, мръсно през всички сезони" (Ф. Каниц). Като описва столицата и нейните обитатели Симеон Радев отбелязва: "само Бурмови, които бяха живели в Цариград, бяха успели да се настанят горе-долу по европейски; това бе единствения български дом, гдето князът можеше да посещава с удоволствие".
От уроците по история помним, че с указ от 5 юли 1879 г. княз Александърназначава Тодор Бурмов за председател на първото самостоятелно българско правителство.
25 юли - 24 ноември 1879 г., в което е министър на вътрешните работи и временно управляващ Министерството на народното просвещение. В кабинета влизат безспорно най-просветените хора от Консервативната партия, които макар и без опит са запознати поне на теория с управлението на модерните държави. Те извършват широка съзидателна дейност по изграждането и укрепването на формиращите се държавни структури. Като политик обаче, Тодор Бурмов е "неравностоен противник на хора като Славейков, Каравелов, Стамболов, неподражаеми агитатори и демагози..." (С. Радев). Затова, въпреки че князът предпочита да работи с консерваторите, тяхното правителство не успява да се задържи дълго. По-късно Тодор Бурмов продължава своята политическа дейност като член на Държавния съвет (1881-1883 г.), министър на финансите в кабинета на ген. Л. Соболев (1882-1883 г.) по време на Режима на пълномощията и в кабинета на Временното правителство на митрополит Климент (1886 г.). Политическите му идеи го причисляват към умереното русофилско крило на Консервативната партия и ревностен защитник на руската политика. Следосвобожденската му журналистическа дейност се насочва към редактирането на в."Витоша" (1879 г.) - печатен орган на консерваторите. През 1883-1884 г. се отделя от Консервативната партия и се присъединява към либералното крило на Драган Цанков.
Прекъсва ли политическата му дейност след този период?
Оттегляйки се от политиката, последните 15 години от живота си прекарва на френската Ривиера и островите на Мраморно море по здравословни причини. Като учен и книжовник Тодор Бурмов е дописен член на БКД (дн. БАН) от 1875 г. и действителен член от 1884 г. Книгата му "Българо-гръцката църковна разпря" е принос към историческата наука в България. Ликът на Тодор Бурмов е изобразен на източния барелеф на паметника Цар Освободител в София - откриване на Учредителното събрание в Търново (1879 г.), трети от ляво на дясно, сред останалите строители на съвременна България. Той се смята и за първия журналист от Габрово.
netinfo
Тодор Бурмов свързва живота си с Марионка (Мария) Иванова Първова, племенница на известните търговци Георги и Димитър Золотович в Цариград. В семейството се раждат четири момичета. Тодор Бурмов умира през 1906 г. във влака от Цариград на път за България и е погребан в София. Наследниците на Тодор Бурмов в наши дни са потомци на третата му дъщеря Рада. Тя е съпруга на ивестния български политик от началото на XX в. д-р Стоян Данев (1858 - 1949 г.) – два пъти министър-председател на България, председател на Народното събрание. Освен в Габрово много от родствениците на Бурмов живеят в други градове на страната: София, Бургас, Пловдив, Русе и др. Потомци на рода живеят в чужбина: Англия, Швейцария. Русия, Южна Америка, Германия и др.
