Щанд на Трикотажна фабрика „Андрея Хр. Момерин” на Първата габровска мострена изложба 1927 г.
/
Регионален исторически музей Габрово
В Париж, Брюксел, Лиеж, Анверс, Лондон и Милано признават качествата на продукцията, създадена чрез бизнеса на един от първите габровци, облекли европейски дрехи. На изложения в тези центрове представеното от Христак Момерин е отличено със златни медали и грамоти. По онова време нито е по-лесно да се прави бизнес в България, нито рисковете от провал са по-малки. Амбицията за успех е движила личности като Христак Момерин – истинските създатели на една модерна България.
През настоящата 2018 се навършват 100 години от смъртта на Христак Хр. Момерин – основател и собственик на „Първа Българска фабрика за фланели и шалове“ - Габрово. Той е роден през 1852 г. в Казанлък. Не е известно кога се заселва в Габрово заедно с майка си и двамата си братя Андрея и Иван. Баща му, Христо Недялков, се занимава с производство на платове в Казанлък, които продава в Цариград. Умира като заточеник в Диарбекир, Турция.
Като млад, Христак Момерин също се занимава с търговия - продава доставените от Виена и Букурещ платове, модерни копринени пелерини и трикотажни облекла. Жени се за Ганка Селвелиева - най-голямата дъщеря от богатото габровско семейство на Христо Цонев Селвелиев.
Голямото търсене на внасяните плетени дрехи навеждат Христак Момерин на мисълта да организира производството им в България. Чрез фирмата „Жак Блумберг“, представител на английски и германски фабрики за плетачни машини в Букурещ, той поръчва от Манчестър три ръчни плетачни машини система „Харисън“. С тях произвежда горни женски жакети, които се търсят много, тъй като са еластични и стоят добре на всяка женска фигура. Доставя още няколко машини и започва усилено производство на жакети, които се налагат като модно, топло и необходимо облекло за жените.
Така, през 1890 г. Христак Момерин слага началото на трикотажната индустрия в България. До тогава, тя се предшества от домашно ръчно плетене на чорапи, ръкавици, калцуни, фланели, които габровката изработва за нуждите на семейството и отчасти за пазара. След Освобождението, под влияние на английски и австрийски внос на трикотаж, започва плетене на шалчета, капишони, наушници.
В дейността си, Христак Момерин е подпомогнат от своя баджанак Цанко В. Дюстабанов. Съвместната им фирма „Цанко Дюстабанов и Христак Момерин” организира производството на трикотаж от местни и вносни вълнени прежди. Асортиментът се увеличава с плетива за горно и долно дамско, мъжко и детско облекло. Първоначално предприятието се намира в центъра на Габрово, на мястото на бившия ГУМ, където са монтирани 12 плетачни машини, с 26 работници, предимно момичета и само 4 мъже.
Реклама на фирмата
Производството е ново – за първи път въведено в България, но независимо от това, технологията се усъвършенства и произведените изделия не отстъпват по нищо от европейските. Намират широк прием не само на вътрешния пазар, но и извън границите на България. През 1892 г. една четвърт от произведеното е пласирано в Турция. За една година е преработена 4 тона местна и вносна вълна.
Търсенето на трикотажни стоки насърчава Момерин да купи от фирмата „Ж. Ф. Гросер" – Маркерсдорф, Германия и от „Едуар Дубие” - Швейцария най-нови и големи жакардови плетачни машини, шевни и сглобачни оверлози „Сингер", спомагателни шпул и кардир машини и др. Производството се разнообразява - започват да се изработват фини фланели, чорапи, шапки, детски костюмчета, разни платове за постелки, жакети и др., които по качество и модна линия приличат напълно на европейските.
През 1897 г. Цанко Дюстабанов излиза от фирмата и открива самостоятелна работилница. Христак Момерин закупува още нови машини и подменя старите, а за съдружник взема Георги Христов Селвелиев - син на тъста му Христо Селвелиев. В предприятието се включва и синът на Христак Момерин, Христо Момерин. През 1908 г. е построена нова фабрична сграда на булевард „Априлов” - в района на днешната бензиностанция ОМV.
Първа Българска фабрика за фланели и шалове „Христак Хр. Момерин” – Габрово през 1912 г.
Там се намира и жилището на фамилията. Момерин се отделя от съдружниците си и заедно със сина си започва да работи самостоятелно, като фирмата става роднинско съдружие. Както повечето габровски индустриалци, той сам се занимава с монтажа и поправката на машините, обучава работнички да плетат, търси нови и все по-нови плетки, десени и модели. През Първата световна война (1915-1918), фабриката е мобилизирана и изработва фланели за армията.
По думите на по-малкият му син Андрея, Христак Момерин, е скромен, но надарен с творчески замах стопански труженик, извършил големия за онова време подвиг да внесе от далечна Англия в Габрово първите плетачни машини. Той сам упорито ден и нощ ги монтира, пуска в движение и започва производството на трикотажни облекла, дотогава внасяни от чужбина.
За качеството на своята продукция фирмата печели редица отличия: почетен диплом от Първото българско изложение в Пловдив (1892), Гран при с Почетен златен кръст от всемирното Парижко изложение, златен медал от световното изложение в Лондон, златни медали и грамоти от изложенията в Брюксел, Лиеж, Анверс и Милано.
Неговите съвременници са го запомнили, като предприемчив, солиден и безукорно честен, почитан и уважаван гражданин, който щедро се отзовавал на всяко обществено и благотворително начинание.
В Габрово той е един от първите, които се обличат с европейски дрехи. На външен вид е здрав, набит, с къса прошарена коса, подстриган алаброс, благ и великодушен.
Христак Момерин
Христак Момерин умира през 1918 г. на 66 години, а синът му Христо през 1921 г. Предприятието поема по-малкият син Андрея. Той доизгражда предприятието и го превръща в модерна образцова фабрика - една от най-големите в този бранш за фин трикотаж. Регистрира се под името Първа българска фабрика за фино трикотажно производство „А. Хр. Момерин" - Габрово.
След национализацията на промишлеността и банките през 1947 г. предприятието е преименувано на Държавна трикотажна фабрика „Баба Зара”. На 30 септември 1952 г. тя се влива в ДИП „Добри Карталов” – Габрово, което обединява 44 национализирани габровски предприятия за вълнен трикотаж.
Автор: Иван Постомпиров – гл. уредник, РИМ-Габрово
