На 2 април, понеделник, от 19:00 часа, в Художествена галерия „Христо Цокев“ на Габровския камерен оркестър ще гостува пианистът Марио Ангелов. Програмата включва избрани от публиката произведения от Моцарт, Ян Сибелиус, Шостакович и Пиацола.
За пръв път в България ще се изпълни и Валс-Бостън за пиано и оркестър от големия грузински филмов композитор Гия Канчели и Музика за струнни инструменти от съвременния български композитор Милен Панайотов, който е познат и като водещ на предаването за старинна и съвременна музика „Кон темпо“ по програма „Христо Ботев“ на БНР.
Валсът е танц, който се появява в началото на ХІХ век в Европа. Неговият произход е от селските немски танци лендлер и контраданс. Първите сведения за появата му като бален танц датират от 1816 г. в Лондон. Първоначално валсът е имал три разновидности: английски бавен валс, виенски бърз валс и „народен“ валс, който няма точно определени стъпки и бързина при танцуване.
На основата на английския валс, през 1834 г. в Бостън, САЩ, се появява така наречения бавен бостънски валс. Той става много модерен в средата на 19 век и през 20 век европейските композитори също проявяват интерес към него.
Гия Канчели написва своя Валс-Бостън за пиано и оркестър през 1996 г. в Антверпен, Белгия. По това време композиторът е на 61 г., с малък емигрантски стаж и вероятно изпитва носталгия по родината си. По същество пиесата е концерт за пиано и струнен оркестър и носи посвещение „на моята жена, с която никога не съм танцувал“.
„Музика за струнни, без ударни и челеста" е пиеса, в чието заглавие има закачка с известната творба на унгарския композитор Белла Барток „Музика за струнни, ударни и челеста“. Написана е през 2007 г. и е представена на Международната трибуна на композитора на Международния съвет за музика при ЮНЕСКО. В тази творба Милен Панойотов използва широка амплитуда от съвременни композиционни техники.
В музиката може да се долови от имитация на български фолклорен мотив в началото, до джаз импровиция в средата на творбата. Композицията е „излята“ спонтанно и напомня импровизация. Изпълнена е за пръв път на 24 април 2007 г от камерния ансамбъл „Софийски солисти“ и диригентът Пламен Джуров в зала „България“.
През май същата година е записана за Българското национално радио от същите изпълнители. В чужбина пиесата е представяна на 4 декември 2010 г. в Баку, в залата на Азербайджанската филхармония от Азербайджанския камерен оркестър по ръководството на Володимир Рунчак и на 21 октомври 2011 г., на фестивала за съвременна музика „Европа – Азия“ в Казан, Русия с камерния оркестър „Губайдулина“ с диригент Бенямин Юсупов.
