Той не гледа на себе си като на художник. По-скоро се възприема като бояджия, който си играе с бои. От играта му се получават прекрасни, романтични, понякога мрачни, друг път жизнерадостни картини. Нарича стила си емоционален, няма претенции за величие, тих е и леко стеснителен, но душата му бушува. Иначе няма как да си обясним стихийното изригване на музата, която ражда още и още картини.
Той се казва Николай Спасов, роден е в Габрово през 1965, завършва геодезия и картография във Велико Търново и работи по специалността си, докато през 1999 година не емигрира в Париж. От тогава до сега живее и работи там, а рисуването е негов спътник. То идва в живота му още когато е бил на осем години. Учи при Божидар Ковачев, а по-късно просто следва вътрешните си гласове и не спира да рисува.
Прави две изложби в Сов, Франция, една в Марсилия и няколко пъти има общи изложби с българката Виктория Стоянова в Париж. За пръв път Николай Спасов прави самостоятелна изложба в родното си Габрово. Тя ще бъде открита на 20 юни, петък, от 17.30 часа в ХГ „Христо Цокев”.
Повече информация - www.gabrovo.bg.
