Празникът е известен още като Зимен Петковден, Св. Параскева- ПЕТКА. Зимният Петковден е не само празник в чест на светицата- закрилница на децата, но и поставя началото на зимните семейни служби, посветени на покровителя-патрон на семейството. От този ден започва периодът на годежите и сватбите.
Петковден бележи края на стопанските работи- есенната сеитба, прибирането на реколтата. Освобождават се овчарите и започва оплождането на домашния добитък. Затова празникът е и на овчарите, а жените раздават питки за здравето на животните.
От Петковден до Димитровден, който се отбелязва на 26 октомври, се забраняват домашната работа с вълна, кроенето, шиенето. Вярва се, че ако човек носи дрехи скроени през този период, ще се разболее, а след смъртта си ще се превърне във вампир. В някои краища образът на Св. Петка е представен като змия за онези жени, които не спазват забраните за работа. На зимната Св. Петка на много места в България правят т.нар. “семейна служба” в чест на стопанина-закрилник на къщата. Месят се обредни хлябове, като най- големия се назовава на Св. Петка. Правят се семейни събори с курбан от ялово животно и хората сядат на трапезата заедно. Устройват се тържества с песни и хора; на някои места тези празници се наричат “сгледни”, защото на тях се избират съпруги. Култът към светицата обединява разнородни представи: свързва се с домашната работа (забраните), покровителството на брака, децата и плодовитостта (сватбите, житната жертва). В народните схващания светицата се смесва и с духа-покровител на къщата и семейството. В празника Св. Петка има “пастирски” елементи, защото светицата закриля раждането и плодовитостта на животните. В традицията Св. Петка често се представя и като мъж- Петко, който е водач на светците и заедно със Св. Димитър повежда хората към зимата. Имен ден празнуват всички с имена Петко, Петкана, Параскева. Обредната трапеза включва курбан чорба, яхния с овче месо и праз, сарми от лозови листа
От Петковден до Димитровден, който се отбелязва на 26 октомври, се забраняват домашната работа с вълна, кроенето, шиенето. Вярва се, че ако човек носи дрехи скроени през този период, ще се разболее, а след смъртта си ще се превърне във вампир. В някои краища образът на Св. Петка е представен като змия за онези жени, които не спазват забраните за работа. На зимната Св. Петка на много места в България правят т.нар. “семейна служба” в чест на стопанина-закрилник на къщата. Месят се обредни хлябове, като най- големия се назовава на Св. Петка. Правят се семейни събори с курбан от ялово животно и хората сядат на трапезата заедно. Устройват се тържества с песни и хора; на някои места тези празници се наричат “сгледни”, защото на тях се избират съпруги. Култът към светицата обединява разнородни представи: свързва се с домашната работа (забраните), покровителството на брака, децата и плодовитостта (сватбите, житната жертва). В народните схващания светицата се смесва и с духа-покровител на къщата и семейството. В празника Св. Петка има “пастирски” елементи, защото светицата закриля раждането и плодовитостта на животните. В традицията Св. Петка често се представя и като мъж- Петко, който е водач на светците и заедно със Св. Димитър повежда хората към зимата. Имен ден празнуват всички с имена Петко, Петкана, Параскева. Обредната трапеза включва курбан чорба, яхния с овче месо и праз, сарми от лозови листа
