Богоявление, или Йордановден, е третият по значимост християнски празник през годината. В Габрово Йордановден ще започне с утринно богослужение във всички църкви. След него ще бъде отслужена Света Василиева литургия. Минути преди хвърлянето на Богоявленския кръст в реката, литийните шествия от трите храма ще се съберат на площада под часовниковата кула, където точно в 12 часа ще бъде отслужен Велик водосвет.
Според традицията, за спясяването на кръста могат да скачат само мъже и те трябва предварително да се запишат за участие. Единственото изкисване към тях е да бъдат кръстени. Вярва се, че който го извади ще бъде здрав и ще има късмет през цялата годината.
Според библейската легенда на този ден Исус Христос е покръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител. В момента на кръщението небето се отваря и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: "Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение!" Оттук идва и названието на празника - Богоявление. Празникът има различни имена в страната - Кръстовден, Водици, Водокръщи и други. Според народното поверие през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава спира водата, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен още като Водици и Водокръщи. За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празнична черковна служба, свещеникът хвърля Светия кръст във водата. Млади мъже се хвърлят въпреки студа и ниската температура и изваждат кръста от водата. Който го извади, бива честит и здрав през цялата година. Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, предвещава здраве и голям берекет. Ако пък времето е студено и сухо, се приема като знак за плодородна и добра година. Накрая - с китка босилек свещеникът напръсква хората за здраве. Йордановден се смята за последен от периода на т.нар. мръсни дни. Срещу празника е третата, последна кадена вечеря. Към постните ястия на нея се прибавят орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сърми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино.
На 6 януари при се освещават военните части и бойните знамена. Първият водосвет е направен на 19 август 917 г. преди битката при Ахелой.
Имен ден празнуват Йордан, Йорданка, Данчо, Дана, Боян, Богдан, Богдана.
