В поредния епизод на рубриката „Нещо за четене” по Дарик, Сашо Серафимов представя поезията на Йордан Кръчмаров.
Йордан Кръчмаров е роден на 24 юли 1948 г. в балчишкото село Гурково. Учи в Балчик и Добрич. По-късно служи като матрос във Варна. Пише поезия, проза и публицистика за различни военни издания. През 70-те години той сменя различни професии – миньор, рибар, спасител на плажа, бригадир, но продължава да пише, в това число и сценарии за кино и телевизионни постановки. През 1982 година става член на Клуба на младите творци и на Дружеството на писателите в Добрич. Творбите му са публикувани в местни и централни литературни списания, а в началото на 1986 г. излиза поетичният му цикъл „Цялото ми богатство” в антологията „Общежитие” на издателство „Народна младеж”. Умира от инфаркт на 16 май 1986 г., само на 38 години.
След смъртта му неговите приятели публикуват стихосбирките „Нощен залив“ (1987), „Сол за живите“ (1992), „Риза за Христос“ (1993), „След XX века“ (1998), „Полюшвана от вятъра мишена“ (2006; 2008).
„Когато Данчо започнеше да рецитира своите стихове, наставаше страхотна тишина. Гласът му беше дълбок, но поезията му беше още по-дълбока. В нея има много мъдрост, много философия, много доброта, много прошка, много свобода” – казва за литературния си събрат и приятел поетът Сашо Серафимов. Чуйте още от него - за Йордан Кръчмаров и неговата поезия – в звуковия файл:
