Поклонение пред паметната плоча на Апостола на свободата Васил Левски в севернодобруджанското село Еникьой и обиколка на места, свързани с българското присъствие в Северна Добруджа организираха Националния младежки комитет на ВМРО и структурите на организацията в Добрич, съобщават от там. Поводът бе 178-годишнината от рождението на Апостола. Преди 4 години бе поставена паметна-плоча барелеф на Васил Левски в Еникьой /днес Михаил Когълничану/. Тук през 1866-67 г. Дяконът е бил учител и е пял в местната българска църква. От четири години насам структурите на ВМРО в Добрич и Варна организират поклонения в дните около годишнината от рождението на великия революционер. Тази година в мероприятието се включиха младежи от цялата страна. Поклонението бе комбинирано и с посещение на знакови места - свидетелства за българския характер на Северна Добруджа.
Обиколката започна с посещение на крепостта Истрия. Районът около нея е запазил следи на уседнал живот още от каменната епоха, а в църквата на днешното село, което допреди седем десетилетия е било с преобладаващо българско население са запазени и църковни книги на старобългарски. Следващата спирка бе българската средновековна крепост Ново село /Ени сала/, част от укрепителната система на Първото и Второто българско царство, а след това и на полунезависимито феодално българско княжество на деспотите Добротица, Балик и Иванко.
Младите патриоти почетоха паметта на Апостола, като се поклониха пред барелефната му плоча, поставена върху сградата на бившето българско училище /днес здравен пункт/ в Еникьой, където Левски е даскалувал. Поднесени бяха венци пред паметния знак, сведени бяха глави за минута мълчание. В местния храм, носещ името на светите братя Кирил и Методий, Дяконът е пеел по време на църковните служби. Иконите в старата църква са прекрасни образци на възрожденската българска иконопис, дело на майсторите от Тревненската зографска школа Захария Цанюв и сина му Цаню Захариев.
Обиколката продължи в Тулча - градът-крепост на българщината в Северна Добруджа. Надписите в църквата „Свети Георги" недвусмислено говорят за преобладаващо българския характер на града през Възраждането. На български са изписани и надгробните плочи на българите, дарили средства за построяването на храма. В съседство е сградата на бившето българско девическо училище. Върху фасадата й е запазен надпис, поставен при откриването на школото. Посетена бе и къщата, в която Стефан Караджа е живял осем години, на която е монтирана плоча.
Следващата спирка бе манастирът Кокош, създаден от български монаси през 30-те години на 19-и век. В манастирското гробище са погребани подофицер Неделчо Ламбов и трима войници от Седми преславски полк, загинали в края на Добруджанската операция на Трета българска армия през декември 1916 г.
Посетен бе и Онгъла. Укрепеният лагер на кан Аспарух се е намирал на мястото на днешното село Никулицел, в подковообразна долина. Именно тук през 680 г. българите разгромяват войските на Източната римска империя и поставят началото на държавата ни отсам Дунава. В Никулицел делегацията посети в средновековната българска църква „Св. Атанас Летни", строена през 13-ти ли 14-ти век - най-стария запазен в Добруджа храм. Той е умалено копие на Боянската църква.
