Художествена галерия - Добрич открива изложба на Найден Петков. Тя представя 26 творби на художника - живопис и рисунки от фонда, които са малка част от значимото му и многостранно творчество. Те са рисувани в периода 1965-1981 г., като някои от тях са откупувани от Общите художествени изложби „Земята и хората“, които са откривани в Добрич и от самостоятелната му изложба в галерията през 1981 г. Откриването на изложбата е от 17.30 ч.
Приятелите и колегите му описват Найден Петков като „дълбок, мъдър, надарен с тънката чувствителност на поет, съчетаващ артистичност и благородство, майсторство и човешко достойнство.“ Този аристократ на духа е свързан трайно с Добруджа и за това една част от живописните платна и рисунки в изложбата тематично са свързани с нашия край – добруджански полета, терени, балчишки пейзажи.
„…Макар и малобройна, колекцията представя художника с двете му същностни лица – като майстор на живописта на прима – живопис-дихание и като майстор на многопластовата фрескова живописна тъкан, която води зрителя в естетическото общуване с творбите преди тематичния мотив.
Обичаните от майстора мотиви са къс от родната природа, градски пейзаж, натюрморт или интимен портрет, Добруджа трайно вълнува художника. Чертите й той търси и опоетизира в цикъла платна, в които изначалния, философски възторг от силата на земята ражда експресивни с осезаемата си пластичност платна…“ пише Ирина Аврамова, изкуствовед през 1993 г.
Изложбата е придружена с биографични данни, фотоси и текстове на изкуствоведи за творчеството му.
Найден Петков е роден на 16.05.1918 г. в с. Видраре, Софийско. Като ученик в Първа мъжка гимназия в София, той е в средата на Александър Геров, Емил Манов, Александър Вутимски, Михаил Величков и други. Този артистичен младежки кръг издава списание „Ученически подем“, организира карнавали, поставя пиеси, а Найден Петков „заедно с Е. Манов е една от най-обичаните и популярни личности“. През 1937 г. е първата му ученическа изложба с акварели. Следват години в Художествената академия, специалност живопис при проф. Никола Ганушев, която завършва през 1942 г.
Н. Петков участва в Отечествената война и през 1945 г. показва цикъл рисунки в изложбата „Фронт и тил“. Същата година е приет за член на СБХ, а през 1946 г. получава наградата на Министерството на народната отбрана за творбата си „След боя при Ниш".
През 1947 г. открива първата си самостоятелна изложба в галерия „Призма“ в София и оттогава до смъртта си през 1989 г., участва активно в художествения живот в страната. В периода 1948 – 1950 г. е асистент в ХА, а по-късно професор по живопис (1976) и ректор на Академията (1985 -1987).
В творческата му биография са и годините, в които работи като художник - постановчик в български игрални филми: „Неспокоен път", „Гераците", „Непримиримите". Създава и плакати за филми: „Ребро Адамово", „Съдбата на човека" и др. Участва във всички общи художествени изложби; в биеналетата в Лугано, Любляна, и Венеция, както и в колективни изложби в: Москва, Берлин, Варшава, Будапеща, Париж, Мексико, Шанхай, и др.
Урежда самостоятелни изложби в чужбина: Източен Берлин 1960 и 1977, Алжир (1967), Тунис (1968), Западен Берлин (1974) и в страната: Добрич 1981 г., София 1984, Созопол – 1986, Сливен – 1987. Негови творби се намират в: НХГ, СГХГ, галериите в Бургас, Добрич, Пловдив, Русе, Плевен, В. Търново, Видин, Варна, Търговище, Габрово, Хасково, Сливен, Смолян, Кърджали и др. в частни сбирки в страната и чужбина.
Награден с ордените: „Кирил и Методий" - I ст. (1959 и 1963), „Червено знаме на труда" (1968), „НРБ" - I ст. (1978); лауреат на Димитровска награда (1978).
Найден Петков е обявен за почетен гражданин на Самоков през 1974 г.
Приятелите и колегите му описват Найден Петков като „дълбок, мъдър, надарен с тънката чувствителност на поет, съчетаващ артистичност и благородство, майсторство и човешко достойнство.“ Този аристократ на духа е свързан трайно с Добруджа и за това една част от живописните платна и рисунки в изложбата тематично са свързани с нашия край – добруджански полета, терени, балчишки пейзажи.
„…Макар и малобройна, колекцията представя художника с двете му същностни лица – като майстор на живописта на прима – живопис-дихание и като майстор на многопластовата фрескова живописна тъкан, която води зрителя в естетическото общуване с творбите преди тематичния мотив.
Обичаните от майстора мотиви са къс от родната природа, градски пейзаж, натюрморт или интимен портрет, Добруджа трайно вълнува художника. Чертите й той търси и опоетизира в цикъла платна, в които изначалния, философски възторг от силата на земята ражда експресивни с осезаемата си пластичност платна…“ пише Ирина Аврамова, изкуствовед през 1993 г.
Изложбата е придружена с биографични данни, фотоси и текстове на изкуствоведи за творчеството му.
Найден Петков е роден на 16.05.1918 г. в с. Видраре, Софийско. Като ученик в Първа мъжка гимназия в София, той е в средата на Александър Геров, Емил Манов, Александър Вутимски, Михаил Величков и други. Този артистичен младежки кръг издава списание „Ученически подем“, организира карнавали, поставя пиеси, а Найден Петков „заедно с Е. Манов е една от най-обичаните и популярни личности“. През 1937 г. е първата му ученическа изложба с акварели. Следват години в Художествената академия, специалност живопис при проф. Никола Ганушев, която завършва през 1942 г.
Н. Петков участва в Отечествената война и през 1945 г. показва цикъл рисунки в изложбата „Фронт и тил“. Същата година е приет за член на СБХ, а през 1946 г. получава наградата на Министерството на народната отбрана за творбата си „След боя при Ниш".
През 1947 г. открива първата си самостоятелна изложба в галерия „Призма“ в София и оттогава до смъртта си през 1989 г., участва активно в художествения живот в страната. В периода 1948 – 1950 г. е асистент в ХА, а по-късно професор по живопис (1976) и ректор на Академията (1985 -1987).
В творческата му биография са и годините, в които работи като художник - постановчик в български игрални филми: „Неспокоен път", „Гераците", „Непримиримите". Създава и плакати за филми: „Ребро Адамово", „Съдбата на човека" и др. Участва във всички общи художествени изложби; в биеналетата в Лугано, Любляна, и Венеция, както и в колективни изложби в: Москва, Берлин, Варшава, Будапеща, Париж, Мексико, Шанхай, и др.
Урежда самостоятелни изложби в чужбина: Източен Берлин 1960 и 1977, Алжир (1967), Тунис (1968), Западен Берлин (1974) и в страната: Добрич 1981 г., София 1984, Созопол – 1986, Сливен – 1987. Негови творби се намират в: НХГ, СГХГ, галериите в Бургас, Добрич, Пловдив, Русе, Плевен, В. Търново, Видин, Варна, Търговище, Габрово, Хасково, Сливен, Смолян, Кърджали и др. в частни сбирки в страната и чужбина.
Награден с ордените: „Кирил и Методий" - I ст. (1959 и 1963), „Червено знаме на труда" (1968), „НРБ" - I ст. (1978); лауреат на Димитровска награда (1978).
Найден Петков е обявен за почетен гражданин на Самоков през 1974 г.
