На 21 март в Художествена галерия - Добрич ще се открие изложба на четирима добрички художници. Галерията припомня за творци от едно поколение, влюбени в живота, които разказват в платната си с преклонение за своето време, за родния град, добруджанската природа и морския бряг.
Картините са от фонда на галерията. Художниците не са между нас, но тяхното изкуство е оставило следа в артистичния живот на града. Това са Ангел Иванов/1925 - 2014/, Драгни Цветков/1927 - 1999/, Съби Георгиев /1925 - 1994/ и Филип Филипов/1925 – 1994/. Те са едни от основателите на Дружеството на художниците в Добрич, създадено преди повече от петдесет години, за да откликне на духовните нужди на добричлии.
Подредените творби „съжителстват” хармонично в изложбената зала и са пример зареалистичните традициии на живописната естетика в българското изкуство в периода 60-те 80- те години на миналия век.
В картините на Ангел Иванов самотата е породена от оставените на брега рибарски лодки,съхнещите в здрача мрежи и огромното синьо, което ги смалява.В платната си Драгни Цветков разказва за безкрайността на добруджанската земя. От творбите на Съби Георгиев лъхат спомени, мечтателност, отблясъци от вчера, запазени в строгите форми на сградите, а Филип Филипов минава с четката си в покрайнините на града, рисува схлупените кирпичени къщички и се спуска към балчишкото море, удивен от света около себе си.
Картините са от фонда на галерията. Художниците не са между нас, но тяхното изкуство е оставило следа в артистичния живот на града. Това са Ангел Иванов/1925 - 2014/, Драгни Цветков/1927 - 1999/, Съби Георгиев /1925 - 1994/ и Филип Филипов/1925 – 1994/. Те са едни от основателите на Дружеството на художниците в Добрич, създадено преди повече от петдесет години, за да откликне на духовните нужди на добричлии.
Подредените творби „съжителстват” хармонично в изложбената зала и са пример зареалистичните традициии на живописната естетика в българското изкуство в периода 60-те 80- те години на миналия век.
В картините на Ангел Иванов самотата е породена от оставените на брега рибарски лодки,съхнещите в здрача мрежи и огромното синьо, което ги смалява.В платната си Драгни Цветков разказва за безкрайността на добруджанската земя. От творбите на Съби Георгиев лъхат спомени, мечтателност, отблясъци от вчера, запазени в строгите форми на сградите, а Филип Филипов минава с четката си в покрайнините на града, рисува схлупените кирпичени къщички и се спуска към балчишкото море, удивен от света около себе си.
