"Цяла градина" от фантастични български имена на растения вече са почти изчезнали и много рядко се дават на новородени деца - Босилка, Върбан, Ружа, Невена, Росена, Сълзица, Латина, разказа пред БТА доц. Петя Банкова от Института по етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН. На тяхно място възникват чуждоезичните им аналогии - Дейзи вместо Маргарита, Джасмин вместо Жасмина, Кармела вместо Лозанка. С времето са изчезнали и други имена, които не са успели да се наложат, като Хризантема, Гладиола, Циклама, Фиданка, Гюла, Трендафила. Тя признава, че цветните имена спрямо традиционния антропонимичен календар са значително намалени и изменени. Постоянни са емблематичните Цветан, Цветанка, Албена /което идва от планински божур/, останалите имена, като че ли се загубват в другата палитра от лични имена, смята експертът.
Жените са в своето царство именно на Цветница
По думите на доц. Петя Банкова сред новородените деца с цветни имена най-много са наречени Цветан и Цветанка. Красиво женско име, което търпи своето възраждане, е Калина. Други популярни днес имена - Сеяна и Рая, също са адресирани към Цветница - едното е свързано с глагола "сея", а другото - с райската градина, обяснява етнологът.
От мъжките имена продължават да са харесвани Ясен и Явор - традиционни имена, заредени с много смисъл и послание на дървета символи, които са пазители и на семейството, и на приятелството, отбеляза доц. Банкова.
Жените са в своето царство именно на Цветница Да си кръстен на цвете или растение означава, че твоите родители са заложили едно пожелание животът ти да бъде пъстър и цветен, да имаш късмет, хората да ти се радват и ти да носиш радост на хората, смята доц. Петя Банкова. Тя разказа, че, когато изследва личните имена, винаги разпитва респондентите за мотивите да бъдат наречени по определен начин и посочи, че личното име е дар и зад него винаги има някаква история. В представата на българина женските цветни имена винаги са били носители на красота, на свежест, на плодовитост, затова са били много разпространени. При мъжките имена приоритетни празници са Гергьовден, Ивановден, Димитровден. Жените са в своето царство именно на Цветница /Връбница/, смята тя.
Върбовите клонки притежават свещена сила, защото са осветени
И до днес се спазва традицията на Цветница да се посети храма и да се осветят върбови клонки. Доц. Банкова обаче припомня това, което сме позабравили - за какво служат върбовите клонки. Те се пазят през цялата година, държат се над домашния иконостас, с тях възрастната жена в дома може да бае против уроки, а в някои региони ги използват и срещу гръмотевици и градушка, обясни тя. Вярва се, че върбовите клонки притежават свещена сила, защото са осветени в храма, в сакрално пространство и време - една седмица преди Великден.
В събота се отбелязва Лазаровден, който предхожда Цветница и е добре познат празник по цялата ни територия от древни времена. Според доц. Банкова всъщност това са "посветителни обичаи", които трябва да преведат малкото момиче към статута на девойка, готова за годеж и брак.
Ритуалите обаче имат своите регионални особености.
Общият сценарий е, че още в средата на Великденския пост се събират девойки при някоя възрастна опитна жена и започват да разучават лазарските песни, които винаги са свързани някакво благопожелание - за берекет, за добра женитба, добра сполука. След това в събота, в последната седмица преди Великден / т. нар. Лазарова събота/, момичетата тръгват от къщата на своята водачка и обикалят цялото село. Когато влязат в някоя къща, те играят специален танц - "буенек", потропват по земята, за да предизвикат плодородието. Посрещани са с много любов и радост от всички стопани, дарявани са със сурови бели яйца, брашно и различни други хранителни продукти и са изпращани с благопожелания, защото къща, в която е лазарувано ще бъде щастлива и споходена от късмет.
Ако там има мома или ерген, те ще имат сполучлива женитба, а занаятът на стопаните ще просперира. Казва се, че девойка, която не е лазарувала и момък, който не е коледувал, не могат да ергенуват, обясни доц. Банкова. Тук тя вижда елемента на посветителните обичаи, защото, покрай изучаването на песните, девойките са въвеждани в тайнствата на съпружеския живот, на порастването. Това е един вид социализация, която естествено и непринудено преминава през традиционната обредност, коментира етнологът.
Някои от най-интересните разновидности на ритуалите са свързани с метеорологичните условия. Покрай лазарките например се провежда и обичаят "пеперуда", който е израз на желанието да няма суша, да има дъжд и плодородие, а това е най-характерно за Източна България.
В Източните Родопи е познато лазаруване със специално изработена кукла. Преди празника момите се събират в дома на дете сираче и приготвят сами една кукла от кръстачка, която наричат с името Лазар. Независимо, че носи мъжко име, тя е облечена с невестински дрехи и това е символът на празника - преходът, необходим за възкръсването на природата, за продължаването на природния цикъл, за възстановяването на плодородието, на посевите.
В Източна България в лазарската дружина се включват и нови персонажи. Това е момичето "буенек". То се облича в мъжки дрехи и изпълнява ролята на младоженец, докато друга девойка е "лазарова булка", разказа доц. Банкова. Според нея това също е елемент на символичното свързване на мъжкото и женското начало, за да може да се възстанови природният цикъл.
Източник: БТА