Ако не се вземат спешни мерки, последният българин ще умре около 2110-2115 година. Това заяви директорът на историческия музей в Добрич Костадин Костадинов при представянето на книгата „Демографската катастрофа на България”, която той издава в съавторство със Спас Ташев. Отрицателният естествен прираст на населението в България е минус 8 промила, а според някои изследователи дори минус 13, посочи историкът. По думите му за 25 години България е загубила 25% от населението си, което е световен прецедент в демографията.
„Демографската криза в България има катастрофални параметри. От 89-а година насам всеки четвърти българин или е емигрирал, или е починал. Данните за този период показват, че България е на второ място в света по брутно намаление на населението” каза авторът. Пред нас са само островите Кук, където за същия период населението е намаляло с 40% - от 19 000 на 10 000 души. България се превръща от държава в територия, защото има народи без държави, но държави без народи няма, коментира историкът.
Според него корените на демографската криза трябва да се търсят още в периода на 50-те години, когато българите масово се насочват към градовете и скъсват връзката си със селото. След 90-та година демографският срив се свързва основно с отварянето на границите и изтичане на население извън България, съчетано с изселването на голяма част от българските мюсюлмани в периода 89-91 година. Към това се добавя влошаването на икономическите условия и ниското ниво на здравеопазване, което пък води до намаляване на средната продължителност на живот у нас. Отчетено е още, че от 2007-ма година българчета са под 50% от общия брой на новородените деца в страната. „Ние сме поставени под заплахата от физическо изчезване без да сме водили война, без да сме губили територия, без да сме плащали репарации, без да е имало голяма епидемия,” посочи историкът.
Книгата „Демографската катастрофа на България” излиза на английски език. Тя е издадена по програма на Европейския парламент с цел представяне на всички параметри на българския демографски колапс пред европейската общественост. В края на месец юни книгата ще бъде представена в ЕП в Брюксел. Костадинов се надява, че българският демографски проблем ще предизвика сериозен дебат там, което ще доведе до външен натиск за взимане на мерки у нас.
Според Костадинов за преодоляване на демографската криза трябва спешно да се предприемат три основни мерки. На първо място държавата трябва да поощрява раждаемостта сред българите. Освен това трябва да се създадат условия за връщане у нас на част от българската диаспора в чужбина. Костадинов поясни, че има предвид българите, които живеят в бившите съветски републики - Казахстан, Киргизстан, Туркменистан,Таджикистан, Узбекистан и в Руската федерация. По думите му по официални данни в тези страни живеят над 150000 наши сънародници. Една част от тях са отишли в Централна Азия през 1905 година по време на Столипиновата аграрна реформа, за да станат земеделци, а другата по-голяма част са били разселени по време на Сталинските репресии. Третата мярка трябва да е свързана с връщането на емигриралите след 89 година българи, които заедно с родените си в чужбина деца са между милион - милион и половина, посочи историкът.
