И отпочна се вторият седмоднев от месеца третий на годината трета от управлението Му на Онзи, Що Глави Болярски Посече Заради Бонуси И Други Изкушения.
Пък посипаха си главите с пепел бонусна великите нотабили и бонусите върнаха, а тръбачите медийни ерихонски едно „Осанна” Нему възвестиха. Тогаз той рече им, че в страната голяма като една човешка длан, всички са на популизма слуги и той популист също бил.
Тъй стигна се до денят петий от седмоднева и грак грозен гракна, зловония плъзнаха по земната твърд, а в града боголюбив Бургас черна сянка покри человеците и от ефира гласове гнъсни чуха се и две радиоизчадия, що Весо Максимосон зовяха се и Красимир Калудовсон предаване отвратно започнаха.
Тъй „Шведска маса” тръгна и лудост настана всеобща, а народът беше предаден на погибление духовно и рев, вой скръцание със зъби вредом настъпиха.
Първата песен, която накара музикалните педагози, слушащи радио, да се облещят, беше парче на Иван Младек Банджо Бенд. Словашката банда изплющя един „Кречек” и на никой не му стана ясно по какъв критерий е била одобрена да пее в ефира. В отговор на тези питания Весо Максимовсон със самочувствието на носител на наградата „Златна гнусна” от конкурса за надсвирване в хърватския курорт Млатко Крънчарево обясни, че Иван Младек е селектиран от невръстната дъщеря на Калудовсон, което окончателно затвърди инфантилния статут на предаването (инфантилен, демек за вдетинени типове).
Последва поздрав за всички осмомартенски любовчийки с песента „Как пониква тиква” на съпруга на Мими Иванова. Тук някъде Весо Максимовсон информира слушателите, че е дефекирал за общо 59 секунди, а на минута и четири секунди вече бил на умиване на ръце на чешмата, със закопчани дънки, което накара Калудовсон да попита „Худъфак му пука за перисталтиката Весова?”
След още няколко минути безумно ломотене на водещите в ефира загъгна пловдивското дарование Джорджано. Младежът сподели, по неговия си характерен начин, любовните си терзания и Максимовсон и Калудовсон чак се разхълцаха от смях или от друго.
Естествено, думата беше дадена и на Доника Венкова, която изпя своята „Песен на песните” или по-точно „Плесен на песните”, записана като „Дъждовни въпроси”.
В някакъв момент Максимовсон и Калудовсон заприказваха за проваления проект за строителство на блок за социалнослаби в култовия бургаски комплекс „Меден рудник”. Калудовсон напопържа всички човеци, които тънат в панелна мизерия и скотска обстановка, но надигат рев и вой срещу социалнослабите, които щяли да им влошат качеството на живот.
Неусетно темата преля в обсъждане на професионалните и лични успехи на женствените мъже в България.
Възмутеният професор Генчев от йога клуб Дъскотна разкритикува водещите, че дрънкат такива тъпотии, при условие че на държавата й се е бонусила майката.
Все пак хабилитираният преподавател от университета по камиларство и килимарство в Бухара обясни, че женствените мъже успяват, защото не са еманципирани, но и, че се правят на такива, за да ги забележат.
След него позвъни бесен левскар, за да съобщи, че Стойчо Гарсониерата оглавил чорбата ЦСКА, на което двамата водещи вкупом засъскаха, чорбарите им ниедни.
После слушателят Ники обясни, че в страната е настъпила „модата на ватмана” и се напълнило с меки китки, педали и кавали. Дори добави, че при нежните мъже любовта е вечна. Накрая изрази становище, че липсата на казарма изнежвала мъжете, защото те били мъже тогава, когато са в изпитание. За всеки случай добави, че „където има вождизъм, има и онанизъм”.
Думата за женчовците взе и Иван Терзиев, който разказа следната притча:
„Един ловджия се загубил в гората. Било страшно, мечки ревяли, вълци виели и затова ужасно се зарадвал, когато го открил един овчар. Пастирът го закарал в кошарата, нахранил го, напоил го и го завил с две одеяла, ама си легнал и до него. После станало ясно, че овчаринът обича, хм...мъжка компания и ловецът му направил компания, а на сутринта пак изпълнил обязаностите си на компаньон. На изпроводяк пастирът му връчил една китка, със заръка да върви по еди коя си пътека и като стигнел до следващата кошара, там овчаринът щял да го види, че има китка и да го посрещне и да го упъти.”
Изведнъж слушателят спря историята и попита какво е направил ловецът с китката, но на всички стана ясно, че е имало хепиенд, демек ловецът си е намерил пътя към дома, тоест са го упътили, един вид май се е закичил.
В един момент Максимовсон и Калудовсон започнаха да говорят за история, за хроники и за анали и стана ясно, че според тях онзи, който чете много анали, е анално зависим.
Но след тях позвъни слушател, за да обясни, че четците на анали не са анално зависими, а аналитично прозорливи.
След тези премъдрости прозвуча отново Джорджано и Калудовсон с ужасно скърцане на мозъка си достигна до прозрението, че Джорджано е единственият изпълнител, който пее песни с текстове по канона „бял стих”. Затова накрая изригна във възторжено вик: „Джорджано е бялото течение на българската поп музика”.
Това накара Максимовсон да се разридае от потрес и погнуса.
Грозната звукова касапница можете да чуете в звуковия файл под снимката
