Радосвет Радев, БСК
98961
Радосвет Радев, БСК
Корупцията е основният проблем, с който се сблъсква бизнесът у нас. Смята се, че голяма част от публичния ресурс, който се усвоява по различни обществени поръчки, се харчи непрозрачно, а самите търгове са нагласени. Това заяви пред журналисти в Бургас председателят на Българската стопанска камара Радосвет Радев.
„Където една компания работи с 200 работници, когато им плаща всички осигуровки, възнаграждения, плаща всички данъци, тя реално става неконкурентоспособна в една обществена пръчка, където компания с 20 или 30 души печели с по-ниска цена, а самата тя след това наема подизпълнители, които могат да работят и на черно“, заяви Радев.
От тази гледна точка, регламентите в България не защитават почтения бизнес, отчете председателят на БСК Радосвет Радев. Той постави и друг проблем – тромавият и понякога, смята той, инквизиращ бизнеса начин, по който той си комуникира с държавните органи на национално и общинско ниво.
„Държавната администрация не е готова да си партнира с бизнеса. Куриозното е, че на най-високо ниво това се декларира на най-високо ниво. Мидъл мениджъмнтът е това, което унищожава бизнеса. Връзката се къса в самите ведомства“, каза Радев. Над 400 000 са работещите в администрацията у нас. С ръста на наетите във ведомствата идват и обясненията за намаляване на безработицата, отчете още той.
„Цитирам цифрата 433 000 са работещите в администрацията на държавата. Работещите компании са 405 000. Тоест стопанските субекти си имат по един чиновник. Най-страшното в случая е, че самата бюрокрация бюрократизира бизнеса. Защото аз ако имам 15 души, трябва да назнча човек за връзка с инквизиторите. Това става серизоен проблем. България е два пъти по-малка по население, но там чиновниците са 20 000. Значи ние в момента издържаме чиновническа армия за 20 Холандии. И после премиерът Борисов се чуди защо холандците са най-големите инвеститори. Ами затова, защото бизнесът там има свободен ресурс“, допълни Радев.
В Бургас председателят на БСК коментира и намесата на държавата в дискусиите, около поскъпването на изкупната цена на пшеницата и последвалия скок в цената на хляба с думите: „... категорично държавата няма работа в това нещо. Категорично! Всякакви опити на държавата да играе на пазара, са опити да се играе в уговорен мач."
„Където една компания работи с 200 работници, когато им плаща всички осигуровки, възнаграждения, плаща всички данъци, тя реално става неконкурентоспособна в една обществена пръчка, където компания с 20 или 30 души печели с по-ниска цена, а самата тя след това наема подизпълнители, които могат да работят и на черно“, заяви Радев.
От тази гледна точка, регламентите в България не защитават почтения бизнес, отчете председателят на БСК Радосвет Радев. Той постави и друг проблем – тромавият и понякога, смята той, инквизиращ бизнеса начин, по който той си комуникира с държавните органи на национално и общинско ниво.
„Държавната администрация не е готова да си партнира с бизнеса. Куриозното е, че на най-високо ниво това се декларира на най-високо ниво. Мидъл мениджъмнтът е това, което унищожава бизнеса. Връзката се къса в самите ведомства“, каза Радев. Над 400 000 са работещите в администрацията у нас. С ръста на наетите във ведомствата идват и обясненията за намаляване на безработицата, отчете още той.
„Цитирам цифрата 433 000 са работещите в администрацията на държавата. Работещите компании са 405 000. Тоест стопанските субекти си имат по един чиновник. Най-страшното в случая е, че самата бюрокрация бюрократизира бизнеса. Защото аз ако имам 15 души, трябва да назнча човек за връзка с инквизиторите. Това става серизоен проблем. България е два пъти по-малка по население, но там чиновниците са 20 000. Значи ние в момента издържаме чиновническа армия за 20 Холандии. И после премиерът Борисов се чуди защо холандците са най-големите инвеститори. Ами затова, защото бизнесът там има свободен ресурс“, допълни Радев.
В Бургас председателят на БСК коментира и намесата на държавата в дискусиите, около поскъпването на изкупната цена на пшеницата и последвалия скок в цената на хляба с думите: „... категорично държавата няма работа в това нещо. Категорично! Всякакви опити на държавата да играе на пазара, са опити да се играе в уговорен мач."
