И отпочна се поредният седмоднев от месеца единайсети от годината първа, в която всемилостивият гербератор Ленторезец Първокопник беше свален от магистралата.
Минаха големите граждански позорища, наричани митинги и племето на ПЕСовете си премери людете с гербериите. Едните казаха много сме, а другите отвърнаха повече сме.
Тогаз из агората между человеците тръгна едни пророк Никола Бареций. И каза им на людете „Истина ви казвам, аз премиер ще стана, ама преди да стана ще легна по пътя на Бойко и по пътя на НаБойкоЦветаняМу. И хората потънаха в очакване, но ни Бойко яви се ни цветаня му и Никола Бареций не можа да стане легнал полицай.
Но докато едни караха се и косите скубеха си, появи се боляринът ковчежник Симеоний Дянко като едно бяло агне и с хрисим глас благочестив покая се, че на учителите не бил дал пари, ама трябвало да даде. И за други работи покая се, но людете по агората чудеха се какви са тия чудеса, щото Коледа далече беше още.
Тъй в тия дни усилни стигна се до петък и коза излая, крава измяука, куче изкукурига, а петел изцвили. Тогаз вредом рев, вой и скърцание със зъби настъпиха и родът человечески беше предаден на гибел телесна и погибление духовно, а двама зълодяи с имена Весо Максимовсон и Красимир Калудовсон предаването „Шведска маса” започнаха.
Както може и да се очаква и двамата серсеми задрънкаха в несвяст възглупави и възтъпи думи. Нагло в ефир заговориха за някоя си Линда Ловлейс, чието гърло било толкова дълбоко, че поемало какво ли не. Дори за да объркат съвсем своите слушатели, радиоизпуснаха барда на туванското гърлено пеене Николай Оржак. Малко след това Максимовсон пя някаква песен, за която убеждаваше колегата си, че била на Алис Купър, ама колегата неколегиално се съмняваше
Дочу се и поредният музикален диамант на Бойчо. Неговото изпълнение на класическия хит „Блус за двама” окончателно разубеди последните петнайсетина души, които вярваха, че животът има смисъл.
След една здрава доза ломотене се стигна до новини, а след тях започна прочутата рубрика „Колосални простотии”
В нея беше отделено време на обявата на 57 годишен вдовец, „гладиатор в живота и в любовта”, който търси своята избраница, за да я прониже със стрелите на Амур и евентуално да я бодне с гладиаторския си меч. Също така беше обърнато внимание на предложението за покупка на стара порцеланова мивка на стойност 50 лева, подходяща за голяма селска къща.
Неизбежно беше да се стигне до времето за „основното ястие” или момента, когато Максимовсон и Калудовсон призоваха слушателите да отговорят на въпроса „От кой вреден навик няма да се откажете?”
Ники сподели, че няма да се откаже от култура, защото мразел миризмата на цървула. След него се обади друг човек – Иван от Айтос, за да сподели, че няма да се откаже от цигарите и от това да слуша „Шведска маса”, като по този начин индиректно призна, че предаването е вредно за здравето.
Думата взе Римлянина, за да разкрие своята малка тайна. Всеки път, когато жена му започнела да му мърмори и да му се кара, той излизал от стаята и оставял на своето място шапката си. С тази житейска философия дядото на Римлянина живял до 90 години, а баба му умряла на 43 години.
Критик Стоян беше кратък и ясен. Неговото участие в ефира се ограничи с дълбокомисленото изявление, че от всяка писарушка жив класик не става.
Обади се и непознат мъж, който обясни, че някоя си Димитрина не миришела на алкохол, а миришела на хубаво, но пък мъжът й бил просмукан с воня на алкохол. Никой не разбра за коя жена и за чий мъж става въпрос.
По повод на лошите навици и лошите думи позвъни слушател, който попита дали думата „дупе” е лоша и когато Калудовсон му отвърна, че думата не е лоша, тогава слушателят нарече водещия „гъз”.
Затова или заради друго в ефир изтече изпълнение на Стефифешън. Този път тя разкости песента „Нас не догонят”.
Включи се и професор Генчев, за да обясни, че бил на курс по трансцедентална медитация при някой си бат Свами, който наливал млада пърцуца в чашите. След това добави, че вреден навик било да не се отказваш от властта. И по темата за властта професорът обясни, че политиците сядат на нещо стърчащо и твърдо и си мислели, че стоят на трон.
Накрая призна, че йогата бат Свами му подарил боя за брада.
Весо Максимовсон разкри след това огромния си поетичен талант като цитира поредния бисер от своята неиздадена стихосбирка „Стихчи за бургазлии”
Творбата беше посветена на пуническите войни между писателските дружества в Бургас и звучеше така:
"Стихчи за бургазлии:
Глеам някакви писатили
са заплюли из фейсбуцити.
Бе, търсети си издатили,
ский, ибахти и кютуцити!
Кументари, прустутии,
ма са дъвчат на катил!
За общински субсидии
стават, батко, за ризил.
Слушай, ве, бургашки гении,
на пирото морен тружиник!
Направо сти кът свинска тения,
сички осемнайси дружества."
След „стихчиту” предаването изчерпи своя смисъл и заора в посредственост, заради което водещите хвърлиха кърпата и се отказаха от него до следващия петък.
