„Уверено вървим към безхартиена съдебна система“, заяви в интервю за „Дарик“ – Бургас председателят на Апелативен съд в града съдия Деница Вълкова. По думите й работата по най-важната реформа в системата на правосъдието, а именно ефективното използване на информационните и комуникационните технологии в съдебната система продължава, но все още без достатъчно ясна държавна концепция.
През 2017 година Вълкова беше първият български съдия, който участва в сертифицирано обучение за магистрати в Съдебния колеж към Върховния съд на Сингапур по темата за съдебните технологии и успя да събере преки наблюдения от работещата там изцяло безхартиена съдебна система.
Съдия Деница Вълкова е начело на Бургаския апелативен съд от август 2015 г. Била е зам.-министър на правосъдието и е участвала в екипа разработвал проекта за електронно правосъдие. Има над 22 години стаж, като кариерното й израстване е преминало през всички нива на съдебната система.
Докъде стигнахме с реформата за електронно правосъдие, г-жо Вълкова?
Работих пряко по тази тема преди повече от пет години, когато бях ресорен заместник-министър. Имах честта да се занимавам и да развивам концепцията за електронно правосъдие така, както тогавашният екип на правосъдното министерство я възприемаше. Тя беше ориентирана по-скоро към това - максимално да се използва развитието на информационните технологии по начин, който да позволи всички процесуални действия от страните по делата, а също и от съда да бъдат извършвани електронно.
Тоест да не се налага във всеки един случай, когато гражданин или юридическо лице желае да сезира съда с някакъв правен спор, да посети съдебната институция на място и то в работно време, което е доста ограничаващо и скъпо за страните. Към днешна дата нямам толкова непосредствен поглед върху работата по въвеждането на електронно правосъдие, особено като се има предвид, че една такава мега тема по най-важната реформа в системата, изисква съвместни усилия на трите власти.
Ако те не си взаимодействат достатъчно ефективно и навременно електронно правосъдие в България няма да има. Електронното правосъдие може да бъде описано като необходимост от реализирането на комплексни мерки – не само законодателни, финансови, обучителни, но и много други мерки, които са в компетентността на всяка една от властите.
Очевидно е, че и трите власти полагат усилия, но сякаш съдебната работи най-активно по тази тема. Новият Висш съдебен съвет вече придвижи напред обществена поръчка за избор на изпълнител, който да разработи необходимия софтуер или единна информационна система за всички съдилища. Чрез този софтуер ще стане възможно упражняването на процесуални действия в електронна форма. Докъде е стигнала тази поръчка не знам.
В чисто практически план до какво ще доведе изпълнението на тази реформа, през какви етапи ще премине? Предполагаме тази обществена поръчка е част от всички етапи.
Електронното правосъдие е осигуряване на възможност граждани, юридически лица и заинтересовани страни да информират съда, чрез електронно устройство, за необходимостта да бъде разрешен техен спор. Най-общо казано, това е възможност както страните да сезират съда електронно, така и съдът да разгледа и да реши делото електронно. По този начин актовете няма да бъдат разпечатвани на хартия, освен че ще бъдат публикувани в интернет те ще се съхраняват и електронно.
Освен това ще бъдат достъпни чрез Интернет за всички заинтересовани страни. За да бъде сезиран съда електронно обаче, законът трябва да позволява това. Затова казвам, че не е достатъчно само съдебната власт да положи усилия, да избере изпълнител, да даде възможност чрез такъв софтуер да се изпрати искова молба или жалба, от която и да е точка на света. Ако ГПК, НПК, АПК не допускат такава електронна форма на сезиране на съда няма да имаме отново електронно правосъдие, та дори и Висшият съдебен съвет да се справи с тежката и много отговорна задача да разработи софтуера. Повтарям, че е важно трите власти да работят в абсолютен синхрон и то при предварително консолидирана много ясна концепция.
През 2012 г. нашият екип представи концепция за електронно правосъдие и в нея имаше конкретни въпроси по които трите власти трябваше да се съгласят. Аз до днес не съм чула единно становище по например фундаменталния въпрос „В България само електронни дела ли ще има или ще се водят делата на хартия както сега, но ще има паралелно и електронни?“ Без ясен отговор от страна на трите власти, няма как да очакваме, че единната информационна система, която предстои да бъде разработена или законодателния пакет, който се подготвя за обсъждане в НС, ще бъдат полезни.
Държавата трябва да посочи, който модел от всички възможни избира. В целия свят има най-различни модели на електронното правосъдие и е важно тези, които отговарят за това да излязат и да кажат: ние приемаме тази концепция и по нея ще работим. Аз не съм убедена, че точно концепцията, която представихме през 2012 г. ще бъде възприета, въпреки че смятам е най-разумната, най- икономичната и все още най-модерната. Срещу нея има известни съображения. Каквото и да се приеме обаче трябва трите власти да го приемат едновременно и да излязат с консолидирано решение, което да ориентира изпълнителя на софтуера и всеки гражданин в очакванията му.
Бяхте на обучение по темата съдебни технологии в Сингапур? Какви са вашите наблюдение, как са уредени нещата тамошните съдилища? Разбрахме, че сте били първия български съдия на подобно посещение в страната.
Имах възможност да участвам в обучение на Съдебния колеж към Върховния съд на Сингапур. Това се случи през миналата година. Към онзи момент наистина бях първият български съдия, но към днешна дата не мога да кажа дали все още е така. Това, което е важно и искам да споделя с вашата аудитория впечатленията е, че аз на практика участвах в презентацията на първата в света изцяло безхартиена съдебна система. Какво означава това? Означава, че в Сингапур няма нито едно дело независимо дали е наказателно, търговско, административно или гражданско, което да се води на хартия. В Сингапур всяко дело от образуването до решаването му, цялото разглеждане и съхранение е само електронно.
Видях този модел през 2017 г., а ние сме го предложи още през 2012 г. в концепцията. Тя е официално входирана в МС и в МП. Тоест ние предложихме модел, който не бяхме видели непосредствено как работи. Той ми беше демонстриран в Сингапур. Имах няколко възможности да споделя моето виждане и ще използвам и вашата трибуна, за да повторя: рано или късно това ще се случи в целия свят. Както навремето хартията е заменила камъка сега информационните технологии ще заменят хартията. Те са и по-сигурни и по-икономични и по-достъпни, но е въпрос на време и далновидност от страна на управляващите. Адресирам тези си очаквания към всички власти не само към съдебната.
Моят апел е да се работи в синхрон и навременно да се даде отговор на въпросите, които поставих в началото. Много въпроси се поставят и с оглед достъпа до правосъдие – и в Сингапур има възрастни хора, които не работят с Интернет. Сингапурските власти обаче са помисли и за това. Във всеки съд има т.нар. „Middle Man”, който се грижи за обслужването на тези хора. Той опосредява връзката между документацията, която те искат да представят на съда и съответния съд.
Но забележете – една от мерките, които са изпълнили сингапурските власти е, че не е възможно адвокат да получи документ за правоспособност, ако не е запознат със софтуера и не може да работи с него. Това е още една гаранция, че адвокатите, които обикновено сезират съда като представители на страните по делата, по никакъв друг начин не могат да работят освен електронно.
Когато се върнах в България изготвих доклад, който изпратих до Министъра на правосъдието, ВСС, Председателят на ВКС, Председателят на ВАС, Главният прокурор. В този доклад дадох контакти за връзка със сингапурските власти, защото ноу-хау-то за това, как се реализират икономии и как една система може да работи само електронно, в момента го има само там. Отделни европейски държави са напреднали в този процес като Естония, някои райони на Великобритания и Германия, но там електронното правосъдие не е така всеобхватно и изцяло хартиено, както в Сингапур.
За съжаление смятам, че скоро няма да станем свидетели на такава електронизация у нас. В своя доклад си позволих да направя предложения и препоръки включително, за да се промени и съзнанието на управляващите и магистратите. Тоест това обучение, на което аз присъствах да стане желано и достъпно за много магистрати. Само човек, който види ползите на място и се убеди, че има начин системата да работи изцяло електронно, би прегърнал идеята. И досега на много от колегите това им се струва някаква далечна химера, нещо, което е абсолютно недостижимо. Това обаче ще се случи рано или късно в България.
Говорейки за технологии неизбежно изниква въпросът за човешкия ресурс, за хората, които работят в съдебните администрации. Как ще се справят те с кадровия проблем след въвеждането на електронното правосъдие и ще има ли такъв?
При всички положения се предвиждат обучителни мерки, защото въвеждането на всяка нова система е свързана с обучение. И сега, когато въвеждаме нова организация, независимо дали е на хартия или електронно, провеждаме обучения. Важно е да се подчертае, че не се очаква драстично съкращение на съдебни служители. Свободното време, което те ще имат след въвеждане на електронните услуги в системата, ще позволи на административните ръководители да използват експертизата им в други насоки.
При всички положения електронизацията не е свързана със съкращаване на съдебни служители. Вероятно ще засегне оптимизирането на съдебната карта и процесите ще бъдат свързани, но не мисля, че това ще е драстично. Трябва да отчетем, че освен всички ползи, които споменах, най-важно е, че гражданите ще бъдат облекчени откъм време и средства, било то и усилия за посещаване на институцията. Практическите ползи са наистина много и не могат да бъдат изчерпателно посочени.
Ползите от въвеждането на специализиран софтуер и изобщо от функционирането на електронното правосъдие са не просто за страните по дадено дело, те са за съдебната система като цяло, за всички, които работят в нея, за времеви и финансови икономии. И най-вече ще се подобри отчетността и сигурността, защото електронното съхранение на информацията е в пъти по-сигурно от съхранението на хартия. Поне такова е мнението на експертите по информационни технологии във всички работни групи, в които съм участвала.
Мога да дам един много интересен пример – когато в Министерството на правосъдието работих в екипа за въвеждане на електронното свидетелство за съдимост – специалистите обясниха, че ако за година изобщо се преустанови издаването на свидетелство за съдимост на хартия, това би реализирало икономии в обем на три 18-етажни блока.
През 2017 година Вълкова беше първият български съдия, който участва в сертифицирано обучение за магистрати в Съдебния колеж към Върховния съд на Сингапур по темата за съдебните технологии и успя да събере преки наблюдения от работещата там изцяло безхартиена съдебна система.
Съдия Деница Вълкова е начело на Бургаския апелативен съд от август 2015 г. Била е зам.-министър на правосъдието и е участвала в екипа разработвал проекта за електронно правосъдие. Има над 22 години стаж, като кариерното й израстване е преминало през всички нива на съдебната система.
Докъде стигнахме с реформата за електронно правосъдие, г-жо Вълкова?
Работих пряко по тази тема преди повече от пет години, когато бях ресорен заместник-министър. Имах честта да се занимавам и да развивам концепцията за електронно правосъдие така, както тогавашният екип на правосъдното министерство я възприемаше. Тя беше ориентирана по-скоро към това - максимално да се използва развитието на информационните технологии по начин, който да позволи всички процесуални действия от страните по делата, а също и от съда да бъдат извършвани електронно.
Тоест да не се налага във всеки един случай, когато гражданин или юридическо лице желае да сезира съда с някакъв правен спор, да посети съдебната институция на място и то в работно време, което е доста ограничаващо и скъпо за страните. Към днешна дата нямам толкова непосредствен поглед върху работата по въвеждането на електронно правосъдие, особено като се има предвид, че една такава мега тема по най-важната реформа в системата, изисква съвместни усилия на трите власти.
Ако те не си взаимодействат достатъчно ефективно и навременно електронно правосъдие в България няма да има. Електронното правосъдие може да бъде описано като необходимост от реализирането на комплексни мерки – не само законодателни, финансови, обучителни, но и много други мерки, които са в компетентността на всяка една от властите.
Очевидно е, че и трите власти полагат усилия, но сякаш съдебната работи най-активно по тази тема. Новият Висш съдебен съвет вече придвижи напред обществена поръчка за избор на изпълнител, който да разработи необходимия софтуер или единна информационна система за всички съдилища. Чрез този софтуер ще стане възможно упражняването на процесуални действия в електронна форма. Докъде е стигнала тази поръчка не знам.
В чисто практически план до какво ще доведе изпълнението на тази реформа, през какви етапи ще премине? Предполагаме тази обществена поръчка е част от всички етапи.
Електронното правосъдие е осигуряване на възможност граждани, юридически лица и заинтересовани страни да информират съда, чрез електронно устройство, за необходимостта да бъде разрешен техен спор. Най-общо казано, това е възможност както страните да сезират съда електронно, така и съдът да разгледа и да реши делото електронно. По този начин актовете няма да бъдат разпечатвани на хартия, освен че ще бъдат публикувани в интернет те ще се съхраняват и електронно.
Освен това ще бъдат достъпни чрез Интернет за всички заинтересовани страни. За да бъде сезиран съда електронно обаче, законът трябва да позволява това. Затова казвам, че не е достатъчно само съдебната власт да положи усилия, да избере изпълнител, да даде възможност чрез такъв софтуер да се изпрати искова молба или жалба, от която и да е точка на света. Ако ГПК, НПК, АПК не допускат такава електронна форма на сезиране на съда няма да имаме отново електронно правосъдие, та дори и Висшият съдебен съвет да се справи с тежката и много отговорна задача да разработи софтуера. Повтарям, че е важно трите власти да работят в абсолютен синхрон и то при предварително консолидирана много ясна концепция.
През 2012 г. нашият екип представи концепция за електронно правосъдие и в нея имаше конкретни въпроси по които трите власти трябваше да се съгласят. Аз до днес не съм чула единно становище по например фундаменталния въпрос „В България само електронни дела ли ще има или ще се водят делата на хартия както сега, но ще има паралелно и електронни?“ Без ясен отговор от страна на трите власти, няма как да очакваме, че единната информационна система, която предстои да бъде разработена или законодателния пакет, който се подготвя за обсъждане в НС, ще бъдат полезни.
Държавата трябва да посочи, който модел от всички възможни избира. В целия свят има най-различни модели на електронното правосъдие и е важно тези, които отговарят за това да излязат и да кажат: ние приемаме тази концепция и по нея ще работим. Аз не съм убедена, че точно концепцията, която представихме през 2012 г. ще бъде възприета, въпреки че смятам е най-разумната, най- икономичната и все още най-модерната. Срещу нея има известни съображения. Каквото и да се приеме обаче трябва трите власти да го приемат едновременно и да излязат с консолидирано решение, което да ориентира изпълнителя на софтуера и всеки гражданин в очакванията му.
Бяхте на обучение по темата съдебни технологии в Сингапур? Какви са вашите наблюдение, как са уредени нещата тамошните съдилища? Разбрахме, че сте били първия български съдия на подобно посещение в страната.
Имах възможност да участвам в обучение на Съдебния колеж към Върховния съд на Сингапур. Това се случи през миналата година. Към онзи момент наистина бях първият български съдия, но към днешна дата не мога да кажа дали все още е така. Това, което е важно и искам да споделя с вашата аудитория впечатленията е, че аз на практика участвах в презентацията на първата в света изцяло безхартиена съдебна система. Какво означава това? Означава, че в Сингапур няма нито едно дело независимо дали е наказателно, търговско, административно или гражданско, което да се води на хартия. В Сингапур всяко дело от образуването до решаването му, цялото разглеждане и съхранение е само електронно.
Видях този модел през 2017 г., а ние сме го предложи още през 2012 г. в концепцията. Тя е официално входирана в МС и в МП. Тоест ние предложихме модел, който не бяхме видели непосредствено как работи. Той ми беше демонстриран в Сингапур. Имах няколко възможности да споделя моето виждане и ще използвам и вашата трибуна, за да повторя: рано или късно това ще се случи в целия свят. Както навремето хартията е заменила камъка сега информационните технологии ще заменят хартията. Те са и по-сигурни и по-икономични и по-достъпни, но е въпрос на време и далновидност от страна на управляващите. Адресирам тези си очаквания към всички власти не само към съдебната.
Моят апел е да се работи в синхрон и навременно да се даде отговор на въпросите, които поставих в началото. Много въпроси се поставят и с оглед достъпа до правосъдие – и в Сингапур има възрастни хора, които не работят с Интернет. Сингапурските власти обаче са помисли и за това. Във всеки съд има т.нар. „Middle Man”, който се грижи за обслужването на тези хора. Той опосредява връзката между документацията, която те искат да представят на съда и съответния съд.
Но забележете – една от мерките, които са изпълнили сингапурските власти е, че не е възможно адвокат да получи документ за правоспособност, ако не е запознат със софтуера и не може да работи с него. Това е още една гаранция, че адвокатите, които обикновено сезират съда като представители на страните по делата, по никакъв друг начин не могат да работят освен електронно.
Когато се върнах в България изготвих доклад, който изпратих до Министъра на правосъдието, ВСС, Председателят на ВКС, Председателят на ВАС, Главният прокурор. В този доклад дадох контакти за връзка със сингапурските власти, защото ноу-хау-то за това, как се реализират икономии и как една система може да работи само електронно, в момента го има само там. Отделни европейски държави са напреднали в този процес като Естония, някои райони на Великобритания и Германия, но там електронното правосъдие не е така всеобхватно и изцяло хартиено, както в Сингапур.
За съжаление смятам, че скоро няма да станем свидетели на такава електронизация у нас. В своя доклад си позволих да направя предложения и препоръки включително, за да се промени и съзнанието на управляващите и магистратите. Тоест това обучение, на което аз присъствах да стане желано и достъпно за много магистрати. Само човек, който види ползите на място и се убеди, че има начин системата да работи изцяло електронно, би прегърнал идеята. И досега на много от колегите това им се струва някаква далечна химера, нещо, което е абсолютно недостижимо. Това обаче ще се случи рано или късно в България.
Говорейки за технологии неизбежно изниква въпросът за човешкия ресурс, за хората, които работят в съдебните администрации. Как ще се справят те с кадровия проблем след въвеждането на електронното правосъдие и ще има ли такъв?
При всички положения се предвиждат обучителни мерки, защото въвеждането на всяка нова система е свързана с обучение. И сега, когато въвеждаме нова организация, независимо дали е на хартия или електронно, провеждаме обучения. Важно е да се подчертае, че не се очаква драстично съкращение на съдебни служители. Свободното време, което те ще имат след въвеждане на електронните услуги в системата, ще позволи на административните ръководители да използват експертизата им в други насоки.
При всички положения електронизацията не е свързана със съкращаване на съдебни служители. Вероятно ще засегне оптимизирането на съдебната карта и процесите ще бъдат свързани, но не мисля, че това ще е драстично. Трябва да отчетем, че освен всички ползи, които споменах, най-важно е, че гражданите ще бъдат облекчени откъм време и средства, било то и усилия за посещаване на институцията. Практическите ползи са наистина много и не могат да бъдат изчерпателно посочени.
Ползите от въвеждането на специализиран софтуер и изобщо от функционирането на електронното правосъдие са не просто за страните по дадено дело, те са за съдебната система като цяло, за всички, които работят в нея, за времеви и финансови икономии. И най-вече ще се подобри отчетността и сигурността, защото електронното съхранение на информацията е в пъти по-сигурно от съхранението на хартия. Поне такова е мнението на експертите по информационни технологии във всички работни групи, в които съм участвала.
Мога да дам един много интересен пример – когато в Министерството на правосъдието работих в екипа за въвеждане на електронното свидетелство за съдимост – специалистите обясниха, че ако за година изобщо се преустанови издаването на свидетелство за съдимост на хартия, това би реализирало икономии в обем на три 18-етажни блока.
