От днес започват коледните и новогодишните празници.
На 20 декември православната църква почита антиохийския епископ Свети Игнатий Богоносец, осъден на смърт заради християнската си вяра.
Много е важно какъв човек ще влезе пръв в къщата-добър или лош, защото според народните вярвания, от това зависи каква ще е цялата година.
Който пристъпи пръв прага на дома, се нарича "полазник", домакинята му дава игнатово кравайче и той сяда начело на трапезата.
На този ден не се дава нищо в заем, за да се запази изобилието и плодородието в семейството.
Рано сутринта на Игнажден жените наклаждат огъня, слагат гърне с вариво и приготвят тесто за хляб. От него омесват колаци за всеки член на семейството и един колак, който оставят за Бъдни вечер. Приготвят се и малки гевречета, поръсени със сусам.
Според християнските представи от Игнажден започват родилните мъки на Божията майка, които продължават до Коледната нощ. Дните през този период се наричат "Мъченици".
Жените тогава не трябва да работят никаква домашна работа, за да забременяват и раждат лесно.
В различните краища на България съществуват различни обичаи, свързани с празника. В Източна България например сутринта на Игнажден стопанката дава на кокошките кадено жито, което разпръсква в кръг. Според поверието през годината кокошките ще се множат и няма да ходят по чуждите дворове.
Преди изгрев слънце на празника се почистват и комините на къщите. Саждите се хвърлят на кръстопът или на двора, за да няма бълхи през лятото. В югозападните краища на България в огнището се запалва специално отрязано дъбово или крушово дърво, което трябва да гори до Йордановден (6 януари).
