Един от най-големите снабдители на интернет телевизия в Москва е спрял да предлага западните новинарски канали Би Би Си, Си Ен Ен и Блумбърг. Това се случва само ден след като руският парламент прие спорен закон, който ще позволява закриването на уебсайтове с "вредно" или "опасно" съдържание. Законът "За защита на децата от вредна за тяхното здраве и развитие информация" предизвика силни критики от интернет потребители, които се страхуват, че текстът на закона е много неясен, както и това, че властващата партия "Единна Русия" възнамерява да го използва, за да запуши устата на политическите си врагове. Официалната причина за спирането на трите новинарски канала от фирмата "Акадо Телеком" е поради "неплатени лицензи", но в социалната мрежа Туитър веднага се разпространиха коментари, че това е началото на нова правителствена цензура, влязла в сила вчера с новия закон.
Приетият от руската Дума "Закон за защита на децата..." цели да бъде съставен черен списък от уебсайтове, за които се твърди, че съдържат детска порнография, както и всякакви материали, свързани с екстреизъм, наркотици и други противозаконни деяния. Той беше приет на трето четене почти единодушно от руските депутати - 441 от общо 450 гласуваха "за".
Опонентите на закона обаче обясняват, че той де факто ще налага правителствен контрол и цензура над интернет пространството, тъй като много лесно ще могат да се принуждават всякакви сайтове, включително такива с политическо съдържание, да бъдат закрити без никаква публична прозрачност. Протестите продължават, откакто е въведен оригиналният проектозакон преди месец. В понеделник руската Уикипедия беше закрита за 24 часа в протест срещу закона - подобно на протеста срещу американските проектозакони за интернет SOPA и PIPA, който беше организиран в английската Уикипедия през януари. Опонентите на закона го сравниха и с цензурата на интернета в Китай - т.нар. "Велика китайска защитна стена" (Great Firewall of China). Притесненията за правителствения контрол над руския интернет се отразяват и на бизнеса - акциите на най-голямата интернет търсачка в страната "Яндекс", които се търгуват в Ню Йорк, постепенно падат от началото на седмицата.
Руснаците широко ползват интернет тъй като е общоприето, че медиите в Русия са пряко или косвено контролирани от Кремъл. "Акадо Телеком", който днес спря достъпа до BBC, CNN и Bloomberg, има около един милион абонати в Москва, което се равнява на около половината от всички потребители на интернет телевизия в руската столица. От "Акадо" обясниха накратко, че загубата на двата американски и един английски канал е "извън техен контрол" и не казаха дали те ще бъдат възстановени.
В реч към московския дипломатически корпус в понеделник, президентът Владимир Путин изрази своето недоволство, че образът, който света получава за Русия, е погрешен и, че американските политици продължават да обиждат Русия по отживял идеологически начин.
"Образът на Русия в чужбина не се изгражда от самите нас, следователно той често бива изопачен и не отразява реалната ситуация в държавата ни. Не се представя приносът на Русия за цивилизацията, науката и културата. Нашата държавна политика често страда, защото бива представяна по един пристрастен начин."
Освен руските интернет медии, социалните мрежи в киберпространството също се ползват широко за политически активизъм в страната. Именно там бяха качени голям брой видеоклипове, показващи изборна измама по време на парламентарните избори през декември. Това предизвика дълга серия от протести. Откакто започна третият мандат на президента Владимир Путин през май, Москва увеличи драстично глобите за неразрешени политически протести и започна криминални разследвания срещу различни опозиционни фигури, а също така се обсъжда въвеждането на стриктни мерки срещу всички финансирани от чужбина неправителствени организации в страната. Обсъжда се и проектозакон който ще криминализира клеветата. Приетият вчера закон за интернет е просто поредната мярка срещу човешките права в русия, оплакват се граждани.
Русия се слави като една от основните източници на кибер престъпления в света и не беше сред държавите подписали международното споразумение против фалшифицирането АСТА. Москва не изрази и официално становище по отношение на SOPA и PIPA, както направи Европейският парламент.
