Съмнения, че част от българите пристигат в Германия не толкова, за да си търсят работа, колкото да ползват облагите на добре уредената социална държава. Разследването по темата е на в."Франкфурт Алгемайне Цайтунг".
След горната граница за прием на бежанци дали няма да има нужда и от горна граница за ползване на социални облаги от чужденци, пита изданието и уточнява: "Защото Германия е страна, привлекателна не само за бежанци от региони на военни действия и кризи".
Половин милион българи искат да емигрират
През 2016 г. в страната са влезли например близо 1,3 млн. чужденци, половината от които (близо 650 000) са граждани на други държави от ЕС. Точна статистика за това каква е трудовата квалификация на тези хора обаче не се води, тъй като трудовият пазар на Германия е напълно отворен за гражданите на ЕС, които имат и достъп до социални облаги в страната, макар и с някои ограничения.
Вестникът акцентира върху една ясна тенденция: голямата част от тези европейци пристигат тъкмо от онези страни в ЕС, които се намират в дъното на класацията по благосъстояние. Повече от една трета от пристигналите през 2016 г. европейци са били например от Румъния и България. От Полша са пристигнали 123 000 души, а от Хърватия - 5000. Докато всички французи и британци, взети заедно, са били едва 20 000 души.
Мигранти по бедност: Историята на две българчета в Германия
Тези данни пораждат съмнението, че една част от имигрантите се чувстват привлечени към Германия не толкова от перспективата за добра работа, колкото от възможността да ползват облагите на добре уредената социална държава, отбелязва temaonline.bg.
В потвърждение на тази теза изданието привежда данни на германската Агенция по труда от средата на 2017 г. От тях става ясно, че 47% от българите, живеещи в страната, имат редовна работа, а 30% живеят от социални помощи. Сред румънците съотношението по този показател е по-благоприятно - 59:12.
За сравнение: 60% от германските граждани имат работа и плащат социални осигуровки, а 7,2% получават социални помощи.
Британски експерт: Младите българи масово напускат родината си
В тази връзка в."Франкфурт Алгемайне Цайтунг" се пита дали германската държава прави достатъчно ясна разлика между истински кандидати за работа и такива, които целят да източват чужди социални облаги. Изданието припомня, че в края на миналата година германското правителство е затегнало правилата за получаване на социални помощи: отказ вече получават онези чужди европейски граждани, които пристигат в Германия, за да си търсят работа, но не успяват да си намерят такава в продължение на 6 месеца.
Всеки четвърти българин се замисля да емигрира
Предишното германско правителство искаше да промени и правилата за получаване на германски детски надбавки за деца, живеещи в чужбина, като ги приравни към стандарта на живот в съответната държава. Още през април Берлин изпрати запитване до Брюксел, без чието съгласие промяната не може да бъде прокарана, но до този момент от ЕК не са отговорили.
По данни на германското финансово министерство, Германия плаща детски надбавки за 185 000 деца, живеещи в друга страна от ЕС. Ако правилата бъдат променени, както желае Берлин, това може да спестява на държавата по 159 млн. евро годишно.
След горната граница за прием на бежанци дали няма да има нужда и от горна граница за ползване на социални облаги от чужденци, пита изданието и уточнява: "Защото Германия е страна, привлекателна не само за бежанци от региони на военни действия и кризи".
Половин милион българи искат да емигрират
През 2016 г. в страната са влезли например близо 1,3 млн. чужденци, половината от които (близо 650 000) са граждани на други държави от ЕС. Точна статистика за това каква е трудовата квалификация на тези хора обаче не се води, тъй като трудовият пазар на Германия е напълно отворен за гражданите на ЕС, които имат и достъп до социални облаги в страната, макар и с някои ограничения.
Вестникът акцентира върху една ясна тенденция: голямата част от тези европейци пристигат тъкмо от онези страни в ЕС, които се намират в дъното на класацията по благосъстояние. Повече от една трета от пристигналите през 2016 г. европейци са били например от Румъния и България. От Полша са пристигнали 123 000 души, а от Хърватия - 5000. Докато всички французи и британци, взети заедно, са били едва 20 000 души.
Мигранти по бедност: Историята на две българчета в Германия
Тези данни пораждат съмнението, че една част от имигрантите се чувстват привлечени към Германия не толкова от перспективата за добра работа, колкото от възможността да ползват облагите на добре уредената социална държава, отбелязва temaonline.bg.
В потвърждение на тази теза изданието привежда данни на германската Агенция по труда от средата на 2017 г. От тях става ясно, че 47% от българите, живеещи в страната, имат редовна работа, а 30% живеят от социални помощи. Сред румънците съотношението по този показател е по-благоприятно - 59:12.
За сравнение: 60% от германските граждани имат работа и плащат социални осигуровки, а 7,2% получават социални помощи.
Британски експерт: Младите българи масово напускат родината си
В тази връзка в."Франкфурт Алгемайне Цайтунг" се пита дали германската държава прави достатъчно ясна разлика между истински кандидати за работа и такива, които целят да източват чужди социални облаги. Изданието припомня, че в края на миналата година германското правителство е затегнало правилата за получаване на социални помощи: отказ вече получават онези чужди европейски граждани, които пристигат в Германия, за да си търсят работа, но не успяват да си намерят такава в продължение на 6 месеца.
Всеки четвърти българин се замисля да емигрира
Предишното германско правителство искаше да промени и правилата за получаване на германски детски надбавки за деца, живеещи в чужбина, като ги приравни към стандарта на живот в съответната държава. Още през април Берлин изпрати запитване до Брюксел, без чието съгласие промяната не може да бъде прокарана, но до този момент от ЕК не са отговорили.
По данни на германското финансово министерство, Германия плаща детски надбавки за 185 000 деца, живеещи в друга страна от ЕС. Ако правилата бъдат променени, както желае Берлин, това може да спестява на държавата по 159 млн. евро годишно.
