Нийл Фъргюсън - старши сътрудник в Хувърския институт на Станфордския университет
„За да видиш това, което е под носа ти, трябва да водиш постоянна борба със самия себе си“ – гласи знаменитото наблюдение на Джордж Оруел. Той говори не за битовото ежедневие, а за политиката, в която наистина „много лесно може да се окаже, че една част е по-важна от цялото, а две неща съществуват на едно място едновременно“. Причините , които той посочва в своето есе от 1946 г., включват парадокса, че „в продължение на много години преди Втората световна война почти всички просветени бяха за съпротива срещу Германия, но в същото време повечето от тях бяха против да има достатъчно оръжия за тази съпротива“, пише известният консервативен мислител Нил Фъргюсън в материал за британското списание The Spectator, представен без редакторска намеса.
Изминалата седмица ни представи почти перфектна аналогия за точно тази ситуация. Дълги години преди изборите през 2020 г. почти всички американски консерватори се обявиха за съпротива срещу „биг тех“ (както в САЩ наричат големи компании, които регулират Интернет и социалните мрежи, например Google, Facebook и др.). И в същото време повечето от тези много консерватори се противопоставиха на такива промени в законите и разпоредбите, които биха направили тази съпротива ефективна. Единствената разлика е, че в сравнение с германската заплаха, която изглеждаше географски отдалечена, заплахата от Силициевата долина е точно под носа ни. В буквален смисъл: тя е на нашите мобилни телефони, таблети и лаптопи.
Преди повече от три години в статия за това списание предупредих за предстоящия сблъсък на Доналд Тръмп и Силициевата долина. „Социалните медии помогнаха на Тръмп да спечели Белия дом“, писах тогава. „Но Силициевата долина няма да му позволи да го направи отново“. И заключението на моята книга „Площадът и кулата“ беше идеята, че новите онлайн платформи представляват нов вид власт над хората. Нов вид, който оспорва традиционната йерархична власт на държавата.
Под онлайн платформи имам предвид Facebook, Twitter, Google и Apple. Нека ги наречем накратко FATGA. Те установиха господство над публичната сфера, каквото не сме виждали от времето на разцвета на католическата църква до Реформацията. FATGA имаше измамно скромно начало под формата на гаражи и стаички в общежития. През 2008 г. нито една от тези компании не може да бъде намерена в списъка на водещите компании в света по пазарна капитализация. А днес те са класирани на първо, трето, четвърто и пето място в топ лигата на пазара. Единствено техните китайски конкуренти, Tencent и Alibaba, стъпват по петите им.
Лалвп се случи? Ами това, че онлайн платформите превърнаха някога децентрализираната световна мрежа в олигархично организирана, йерархична обществена среда. Те печелеха пари от тази среда, контролирайки достъпа до нея. За всеки, който можеше да погледне отвъд собствения си нос, беше ясно, че първоначално либертарианските наклонности на основателите на всички тези интернет гиганти бързо ще се отстъпят на напора на лявата либерална политика.
Скоро след митинга на крайнодесните в Шарлотсвил, САЩ, Матю Принс, ръководител на борда на интернет доставчика Cloudflare, описа отговора си на инцидента така: „Събудих се в лошо настроение и реших, че някои хора ще трябва да забранят всякаква дейност в интернет“. С мотива, че „хората, пишещи в (използвания от привържениците на превъзходството на бялата раса) Daily Stormer, са морални изроди“, Принс отказа достъп на уебсайта им до Интернет. „Всъщност никой не бива да има такава власт“, призна той. „Трябва да проведем дискусия по тази тема - с ясни правила и рамки. Всъщност възгледите ми за красотата, като тези на Джеф Безос и Лари Пейдж, и Марк Зукърбърг, не трябва да бъдат определящият фактор за това какво е позволено в Интернет и кое не“.
Но тогава, през 2017 г., дискусията по тази тема едва започна. През 2017 г. всъщност много американски републиканци по това време все още вярваха, че FATGA са защитници на свободния пазар, за които е допустимо само най-лекото регулиране. Сега републиканците са по-добре информирани. След миналогодишните избори Twitter започна да добавя предупреждения към туитовете на Тръмп, че авторът има здравословни проблеми. И това въпреки факта, че става дума за сериозните послания на президента на САЩ, че той всъщност е спечелил изборите срещу Байдън. След това, в деня след като хулиганите на Тръмп нахлуха в сградата на Капитолийския хълм, Twitter и Facebook започнаха да спират множество акаунти - включително собствения на президента. И сега го „забраниха“ завинаги. Когато поддръжниците на Тръмп се опитаха да преместят дискусията от Twitter към конкурентната платформа Parler, Apple и Google, бързо отказаха техническата си подкрепа. Скоро Amazon изгони Parler от списъка на клиентите на своята „облачна“ услуга, като по същество премахна нежеланата услуга от интернет. Това беше смразяваща демонстрация на мощта на „Биг Тех“.
Ще бъде само леко преувеличение, ако кажем, че всъщност у нас имаше два опита за държавен преврат. И ако превратът на хулиганстващите идиоти срещу Конгреса се провали, превратът на големите технологични компании срещу избрания президент, напротив, беше увенчан с триумфален успех. Проблемът не е просто в това, че на Тръмп бе отказан достъп до един от каналите за комуникация с избирателите. Проблемът е, че той беше изхвърлен от това, което съдилищата отдавна са признали за публично пространство, форум.
Различни съдебни прецеденти придават на „Биг Тех“ необичаен статут: това е обществена услуга, която по някакъв начин се оказва в частни ръце. През 2018 г. Съдът на Южния окръг на Ню Йорк реши, че Тръмп не може да „банва“ хора, които са написали обидни коментари на съобщенията му в Twitter: оказва се, че това би било престъпление срещу доктрината за „публичните форуми“, одобрена от Върховния съд. Така че президентът не трябва да забранява на хората - тоест да ги спира да четат неговите туитове - само защото те го „критикуват“. Оказва се, че президентската забрана трябва да се разглежда като „цензура“, „дискриминация срещу хората въз основа на техните политически възгледи“. И това, разбирате ли, „нарушава първото изменение на Конституцията“ относно правото на хората да изразят своята гледна точка.
В своята присъда от 2017 г. по дело Пакингам срещу Северна Каролина съдия Антъни Кенеди оприличи интернет платформите на „модерен вид пазар“. И ако е така, пише той, невъзможно е противоконституционно да се затвори достъпът до тези платформи дори за хора с доказани сексуални престъпления. „Ако по-рано не беше лесно да се намери място, където (в чисто технически смисъл) би било удобно да се обменят най-нестандартните идеи, сега това място е известно: това е киберпространството, огромният демократичен форум на интернет и особено социалните мрежи“.
Така че, президентът на САЩ Тръмп не може да „забрани“ на потребителите на Twitter и да им попречи да четат неговите съобщения, но Twitter има право направо да блокира президента, като изтрие акаунта му. Това, което не е позволено от президента, е позволено на хора, хванати в сексуални престъпления.
Всичко това, разбира се, не трябва да се разглежда като снизхождение към леко безумните опити на Тръмп да ревизира резултатите от изборите през ноември. Преди размириците от миналата седмица той все повече разпалваше своите привърженици. И когато те вече бяха предприели атака срещу Капитолия, Тръмп им изпрати съобщение за своята „любов“ - въпреки безобразието, което те извършиха. Нито ще отричам, че някои от най-пламенните поддръжници на Тръмп са реални заплахи за обществената безопасност.
Но отговорът на тази заплаха не бива да делегира на собственика на Facebook Марк Зукърбърг или този на Twitter - Джак Дорси, правото да премахне от публичното пространство всеки, когото смятат за подозрителен, включително симпатизантите на окупацията на Капитолия. Правилният отговор е: нека ФБР и съответните полицейски отдели да се справят с потенциалните тръмписти-терористи, използвайки същата формула, с която са се справяли с ислямските бойци през последните две десетилетия.
И за да разберем къде са корените на тази абсурдна ситуация, струва си да припомним почти забравеното законодателство, прието у нас преди почти четвърт век. Това законодателство възникна, след като съд в Ню Йорк установи, че доставчикът на интернет услуги Prodigy е частично отговорен за клеветнически текстове от субекта, който е използвал услугите на доставчика. След това Конгресът реагира със Закона за далекосъобщенията от 1996 г., който лицемерно насърчава зараждащите се телекомуникационни компании да защитават своите потребители и да предотвратяват незаконна мрежова дейност едновременно - всичко това без допълнителни разходи за управление. Това е, което този закон провъзгласява:
„Никой доставчик или подизпълнител на интерактивни компютърни услуги няма да се счита за издател или публикатор на информация, ако тази информация е предоставена от друг доставчик на информационно съдържание.
Никой доставчик или подизпълнител на интерактивни компютърни услуги няма да носи отговорност за ограничаване на достъпа до съдържание, което доставчикът счита за неприлично, мръсно, прекалено сексуално, прекалено насилствено или по друг начин неприемливо“.
Тези клаузи, съдържащи се в раздел 230 от гореспоменатия Закон за далекосъобщенията, освобождават уебсайтовете от отговорност за факта, че техните потребители публикуват на тях. Но в същото време те дават право на уебсайтовете да премахват съдържание, което не им харесва. Резултатът е много благоприятна ситуация за „Биг Тех“, описана отчасти в романа „Параграф-22“ от Джоузеф Хелър. Опитайте се да държите големите технологични компании отговорни като издатели-публикатори. Те ще ви кажат: ние сме просто платформи за възгледи на другите. Опитайте да заявите неограничен достъп до техните платформи. Те ще ви кажат: ние не го допускаме, защото сме и издатели по някакъв начин.
В същото време възникна ситуация, когато формулировката за премахване на „неприемливи по други причини“ материали от раздел 230 от споменатия закон започна да се тълкува тясно - като разрешение за премахване „по други причини неприемлив материал за ЛИБЕРАЛИТЕ“.
Примерите са точно под носа ни. През лятото многобройни поддръжници на Black Lives Matter (BLM) използваха както масовите либерални медии, така и социалните медии, за да организират своите протести, които на много места прерастнаха в примитивно насилие и разрушения. Нещо повече, насилието и разрушенията, много по-лоши от насилието на нашествениците в Капитолия от миналата седмица. И не видяхме затваряне на акаунти или дори предупреждения от Twitter, че този или онзи потребител не е добре с психиката.
Нека сравним езика, който Тръмп използва в речта си от 6 януари и речта на Камала Харис в подкрепа на BLM в шоуто на Стивън Колбърт на 18 юни 2020 г. Нито една от тези речи не стига дотам, че да насърчава насилието. Тръмп призова тълпата да отиде до Капитолия, но също така ги помоли „мирно и патриотично да ги накараме да чуят гласа ни“.
Харис от своя страна осъди „грабежите и някои актове на насилие“, но добави за протестите на BLM: „Те няма да спрат. Това движение, казвам ви със сигурност, няма да спре. Така че внимавайте! Те няма да спрат до изборите през ноември и няма да спрат след тези избори“. Това каза Камала Харис.
Чудя се какъв смисъл е вложила в думата „пазете се“?
По-рано, на 1 юни 2020 г., Харис използва Twitter, за да събира дарения за Фонда свобода на Минесота, който събира пари за плащане на гаранциите за освобождаването на хора, обвинени за безредиците в Минеаполис след смъртта на Джордж Флойд. Могат да се цитират и други примери.
„Унищожаването на частна собственост, която може да бъде възстановена, не е насилие или нарушаване на човешките права“, заяви по това време журналистката от Ню Йорк Таймс Никол Хана-Джоунс пред CBS. И това беше казано по времето, когато много градове бяха обхванати от палежи и вандализъм. И по някаква причина акаунтът на този журналист все още работи чудесно.
Двойните стандарти бяха не по-малко очевидни, когато New York Post разкри скандалната история за силно инкриминиращите сделки на Байдън-младши в Китай. Но осъзнавайки, че срамът от Хънтър Байдън може да навреди на кампанията на Джо Байдън, Twitter и Facebook незабавно прекъснаха достъпа на своите потребители до тази статия. Twitter и Facebook никога не са правили нещо подобно със статии, увреждащи кампанията на Тръмп.
Не е нужно да сте привърженик на Тръмп, за да видите това като опасна, обезпокоителна тенденция. Консерваторите от всякакъв нюанс - както и някои нестандартни либерали – изпитаха на гърба си тази нова цензура. Тази тенденция се засили особено по времето, когато пандемията на Covid-19 подтикна „Биг Тех“ към по-агресивно отрязване на нежелано съдържание. Във Великобритания TalkRadio беше премахнат за кратко от YouTube. Причина: TalkRadio позволи на своите вълни изявленията на хора, протестиращи срещу карантината, и това, оказва се, нарушава „стандартите на общността“ на YouTube. Когато колумнистът на Spectator Лионел Шрайвър прочете няколко от нейните статии в YouTube за пандемията, тя също беше отлъчена от видео домакина. Карл Хенеган и Том Джеферсън, двама учени от Оксфорд, изпаднаха в немилост пред цензурата във Facebook. Вината им беше, че те написаха статия в списание Spectator за научно изследване, което постави под въпрос ефективността на носенето на маски в Дания.
Може би си мислите, че големият технологичен съюз на FATGA е прекалил в своите фетви срещу настоящия президент на САЩ. Може би си мислите, че тук те са преминали червената граница: е, разбира се, дори Алексей Навални и Ангела Меркел се оплакват от твърде голямата сила на „големите технологии“. Но не, не са преминали никакви червени линии. Удивително е, но американските либерали в по-голямата си част приеха (и понякога дори подкрепяха) това завръщане на цензурата. Единственото благородно изключение беше Американският съюз за граждански свободи (ACLU).
В името на справедливостта трябва да отбележим, че участниците в кампанията на Байдън през последната година от време на време се кълняха в „Биг Тех“, особено във Facebook. Става ясно обаче, че най-лошото нещо, което може да застраши големите технологични компании от администрацията на Байдън-Харис, са традиционните антитръстови мерки. Тези мерки ще се съсредоточат върху темата за предполагаемото нарушение на FATGA на антикварни правила за конкуренция. И такива мерки, както показва опитът, завършват с поговорката „планината роди мишка“. Най-важното е, че въпросът за цензурата няма да бъде разгледан, тъй като не попада в правната рамка на антитръстовите искове.
Много е изкушаващо да се оплача от лицемерието на демократите. И те биха крещели с все сила, ако „Биг Тех“ обърне ударите си в другата посока и акаунтът на, да кажем, Камала Харис се окаже блокиран. Но от друга страна, ако Камала наистина беше блокирана, колко републиканци щяха да се обявят в защита на нейната свобода? Много малко републиканци биха направили това. Не, трябва честно да признаем, че републиканците имаха възможността да се справят с проблема с прекомерната мощ на тези компании, но опропастиха тази възможност.
Твърде късно те осъзнаха, че раздел 230 от Закона за далекосъобщенията всъщност е Ахилесовата пета на Силициевата долина. Беше твърде късно, когато републиканците започнаха да изготвят законодателство за премахване или модифициране на раздел 230, премахващ цялата отговорност от „Биг Тех“. Твърде късно самата тема за раздел 230 започна да фигурира в речите на Тръмп. И дори сега ми се струва, че много републиканци наистина разбират следното: самото оттегляне на раздел 230 не би било достатъчно. Без нещо като „първото изменение на конституцията“, но в специално допълнение към Интернет - без такова изменение оттеглянето на член 230 не би било достатъчно; напротив, може допълнително да ограничи правото на свободно изразяване.
Както Оруел правилно отбеляза, „всички ние сме склонни да вярваме в твърдения, които знаем, че са неверни; и тогава, когато нашата грешка излезе наяве, ние сме склонни да изкривяваме и нагласяме вече настъпилите събития по такъв начин, че да покажем, че все пак сме били прави“. Познавайки човешката природа като никой друг, Оруел добавя: „В интелектуалните спорове този процес може да продължи безкрайно. Единственият ограничаващ фактор е фактът, че в реалния живот рано или късно грешните убеждения се сблъскват с реалността“.
Думите на Оруел се отнасят за много различни ситуации в Републиканската партия на САЩ през последните четири години. Реалността беше точно под носа им: Тръмп водеше партията към поражение. А в случай на поражение, Тръмп щеше да се държи по най-недостойния начин. Всичко това можеше да се предвиди. Но можеше да се предскаже и нещо друго: FATGA (Facebook, Amazon, Twitter, Google, Apple) ще бъде истинският победител на изборите през 2020 г. Това са нашите „нови управляващи“, както Harvard Law Review нарича тези компании.
„За да видиш това, което е под носа ти, трябва да водиш постоянна борба със самия себе си“ – гласи знаменитото наблюдение на Джордж Оруел. Той говори не за битовото ежедневие, а за политиката, в която наистина „много лесно може да се окаже, че една част е по-важна от цялото, а две неща съществуват на едно място едновременно“. Причините , които той посочва в своето есе от 1946 г., включват парадокса, че „в продължение на много години преди Втората световна война почти всички просветени бяха за съпротива срещу Германия, но в същото време повечето от тях бяха против да има достатъчно оръжия за тази съпротива“, пише известният консервативен мислител Нил Фъргюсън в материал за британското списание The Spectator, представен без редакторска намеса.
Изминалата седмица ни представи почти перфектна аналогия за точно тази ситуация. Дълги години преди изборите през 2020 г. почти всички американски консерватори се обявиха за съпротива срещу „биг тех“ (както в САЩ наричат големи компании, които регулират Интернет и социалните мрежи, например Google, Facebook и др.). И в същото време повечето от тези много консерватори се противопоставиха на такива промени в законите и разпоредбите, които биха направили тази съпротива ефективна. Единствената разлика е, че в сравнение с германската заплаха, която изглеждаше географски отдалечена, заплахата от Силициевата долина е точно под носа ни. В буквален смисъл: тя е на нашите мобилни телефони, таблети и лаптопи.
Преди повече от три години в статия за това списание предупредих за предстоящия сблъсък на Доналд Тръмп и Силициевата долина. „Социалните медии помогнаха на Тръмп да спечели Белия дом“, писах тогава. „Но Силициевата долина няма да му позволи да го направи отново“. И заключението на моята книга „Площадът и кулата“ беше идеята, че новите онлайн платформи представляват нов вид власт над хората. Нов вид, който оспорва традиционната йерархична власт на държавата.
Под онлайн платформи имам предвид Facebook, Twitter, Google и Apple. Нека ги наречем накратко FATGA. Те установиха господство над публичната сфера, каквото не сме виждали от времето на разцвета на католическата църква до Реформацията. FATGA имаше измамно скромно начало под формата на гаражи и стаички в общежития. През 2008 г. нито една от тези компании не може да бъде намерена в списъка на водещите компании в света по пазарна капитализация. А днес те са класирани на първо, трето, четвърто и пето място в топ лигата на пазара. Единствено техните китайски конкуренти, Tencent и Alibaba, стъпват по петите им.
Лалвп се случи? Ами това, че онлайн платформите превърнаха някога децентрализираната световна мрежа в олигархично организирана, йерархична обществена среда. Те печелеха пари от тази среда, контролирайки достъпа до нея. За всеки, който можеше да погледне отвъд собствения си нос, беше ясно, че първоначално либертарианските наклонности на основателите на всички тези интернет гиганти бързо ще се отстъпят на напора на лявата либерална политика.
Скоро след митинга на крайнодесните в Шарлотсвил, САЩ, Матю Принс, ръководител на борда на интернет доставчика Cloudflare, описа отговора си на инцидента така: „Събудих се в лошо настроение и реших, че някои хора ще трябва да забранят всякаква дейност в интернет“. С мотива, че „хората, пишещи в (използвания от привържениците на превъзходството на бялата раса) Daily Stormer, са морални изроди“, Принс отказа достъп на уебсайта им до Интернет. „Всъщност никой не бива да има такава власт“, призна той. „Трябва да проведем дискусия по тази тема - с ясни правила и рамки. Всъщност възгледите ми за красотата, като тези на Джеф Безос и Лари Пейдж, и Марк Зукърбърг, не трябва да бъдат определящият фактор за това какво е позволено в Интернет и кое не“.
Но тогава, през 2017 г., дискусията по тази тема едва започна. През 2017 г. всъщност много американски републиканци по това време все още вярваха, че FATGA са защитници на свободния пазар, за които е допустимо само най-лекото регулиране. Сега републиканците са по-добре информирани. След миналогодишните избори Twitter започна да добавя предупреждения към туитовете на Тръмп, че авторът има здравословни проблеми. И това въпреки факта, че става дума за сериозните послания на президента на САЩ, че той всъщност е спечелил изборите срещу Байдън. След това, в деня след като хулиганите на Тръмп нахлуха в сградата на Капитолийския хълм, Twitter и Facebook започнаха да спират множество акаунти - включително собствения на президента. И сега го „забраниха“ завинаги. Когато поддръжниците на Тръмп се опитаха да преместят дискусията от Twitter към конкурентната платформа Parler, Apple и Google, бързо отказаха техническата си подкрепа. Скоро Amazon изгони Parler от списъка на клиентите на своята „облачна“ услуга, като по същество премахна нежеланата услуга от интернет. Това беше смразяваща демонстрация на мощта на „Биг Тех“.
Ще бъде само леко преувеличение, ако кажем, че всъщност у нас имаше два опита за държавен преврат. И ако превратът на хулиганстващите идиоти срещу Конгреса се провали, превратът на големите технологични компании срещу избрания президент, напротив, беше увенчан с триумфален успех. Проблемът не е просто в това, че на Тръмп бе отказан достъп до един от каналите за комуникация с избирателите. Проблемът е, че той беше изхвърлен от това, което съдилищата отдавна са признали за публично пространство, форум.
Различни съдебни прецеденти придават на „Биг Тех“ необичаен статут: това е обществена услуга, която по някакъв начин се оказва в частни ръце. През 2018 г. Съдът на Южния окръг на Ню Йорк реши, че Тръмп не може да „банва“ хора, които са написали обидни коментари на съобщенията му в Twitter: оказва се, че това би било престъпление срещу доктрината за „публичните форуми“, одобрена от Върховния съд. Така че президентът не трябва да забранява на хората - тоест да ги спира да четат неговите туитове - само защото те го „критикуват“. Оказва се, че президентската забрана трябва да се разглежда като „цензура“, „дискриминация срещу хората въз основа на техните политически възгледи“. И това, разбирате ли, „нарушава първото изменение на Конституцията“ относно правото на хората да изразят своята гледна точка.
В своята присъда от 2017 г. по дело Пакингам срещу Северна Каролина съдия Антъни Кенеди оприличи интернет платформите на „модерен вид пазар“. И ако е така, пише той, невъзможно е противоконституционно да се затвори достъпът до тези платформи дори за хора с доказани сексуални престъпления. „Ако по-рано не беше лесно да се намери място, където (в чисто технически смисъл) би било удобно да се обменят най-нестандартните идеи, сега това място е известно: това е киберпространството, огромният демократичен форум на интернет и особено социалните мрежи“.
Така че, президентът на САЩ Тръмп не може да „забрани“ на потребителите на Twitter и да им попречи да четат неговите съобщения, но Twitter има право направо да блокира президента, като изтрие акаунта му. Това, което не е позволено от президента, е позволено на хора, хванати в сексуални престъпления.
Всичко това, разбира се, не трябва да се разглежда като снизхождение към леко безумните опити на Тръмп да ревизира резултатите от изборите през ноември. Преди размириците от миналата седмица той все повече разпалваше своите привърженици. И когато те вече бяха предприели атака срещу Капитолия, Тръмп им изпрати съобщение за своята „любов“ - въпреки безобразието, което те извършиха. Нито ще отричам, че някои от най-пламенните поддръжници на Тръмп са реални заплахи за обществената безопасност.
Но отговорът на тази заплаха не бива да делегира на собственика на Facebook Марк Зукърбърг или този на Twitter - Джак Дорси, правото да премахне от публичното пространство всеки, когото смятат за подозрителен, включително симпатизантите на окупацията на Капитолия. Правилният отговор е: нека ФБР и съответните полицейски отдели да се справят с потенциалните тръмписти-терористи, използвайки същата формула, с която са се справяли с ислямските бойци през последните две десетилетия.
И за да разберем къде са корените на тази абсурдна ситуация, струва си да припомним почти забравеното законодателство, прието у нас преди почти четвърт век. Това законодателство възникна, след като съд в Ню Йорк установи, че доставчикът на интернет услуги Prodigy е частично отговорен за клеветнически текстове от субекта, който е използвал услугите на доставчика. След това Конгресът реагира със Закона за далекосъобщенията от 1996 г., който лицемерно насърчава зараждащите се телекомуникационни компании да защитават своите потребители и да предотвратяват незаконна мрежова дейност едновременно - всичко това без допълнителни разходи за управление. Това е, което този закон провъзгласява:
„Никой доставчик или подизпълнител на интерактивни компютърни услуги няма да се счита за издател или публикатор на информация, ако тази информация е предоставена от друг доставчик на информационно съдържание.
Никой доставчик или подизпълнител на интерактивни компютърни услуги няма да носи отговорност за ограничаване на достъпа до съдържание, което доставчикът счита за неприлично, мръсно, прекалено сексуално, прекалено насилствено или по друг начин неприемливо“.
Тези клаузи, съдържащи се в раздел 230 от гореспоменатия Закон за далекосъобщенията, освобождават уебсайтовете от отговорност за факта, че техните потребители публикуват на тях. Но в същото време те дават право на уебсайтовете да премахват съдържание, което не им харесва. Резултатът е много благоприятна ситуация за „Биг Тех“, описана отчасти в романа „Параграф-22“ от Джоузеф Хелър. Опитайте се да държите големите технологични компании отговорни като издатели-публикатори. Те ще ви кажат: ние сме просто платформи за възгледи на другите. Опитайте да заявите неограничен достъп до техните платформи. Те ще ви кажат: ние не го допускаме, защото сме и издатели по някакъв начин.
В същото време възникна ситуация, когато формулировката за премахване на „неприемливи по други причини“ материали от раздел 230 от споменатия закон започна да се тълкува тясно - като разрешение за премахване „по други причини неприемлив материал за ЛИБЕРАЛИТЕ“.
Примерите са точно под носа ни. През лятото многобройни поддръжници на Black Lives Matter (BLM) използваха както масовите либерални медии, така и социалните медии, за да организират своите протести, които на много места прерастнаха в примитивно насилие и разрушения. Нещо повече, насилието и разрушенията, много по-лоши от насилието на нашествениците в Капитолия от миналата седмица. И не видяхме затваряне на акаунти или дори предупреждения от Twitter, че този или онзи потребител не е добре с психиката.
Нека сравним езика, който Тръмп използва в речта си от 6 януари и речта на Камала Харис в подкрепа на BLM в шоуто на Стивън Колбърт на 18 юни 2020 г. Нито една от тези речи не стига дотам, че да насърчава насилието. Тръмп призова тълпата да отиде до Капитолия, но също така ги помоли „мирно и патриотично да ги накараме да чуят гласа ни“.
Харис от своя страна осъди „грабежите и някои актове на насилие“, но добави за протестите на BLM: „Те няма да спрат. Това движение, казвам ви със сигурност, няма да спре. Така че внимавайте! Те няма да спрат до изборите през ноември и няма да спрат след тези избори“. Това каза Камала Харис.
Чудя се какъв смисъл е вложила в думата „пазете се“?
По-рано, на 1 юни 2020 г., Харис използва Twitter, за да събира дарения за Фонда свобода на Минесота, който събира пари за плащане на гаранциите за освобождаването на хора, обвинени за безредиците в Минеаполис след смъртта на Джордж Флойд. Могат да се цитират и други примери.
„Унищожаването на частна собственост, която може да бъде възстановена, не е насилие или нарушаване на човешките права“, заяви по това време журналистката от Ню Йорк Таймс Никол Хана-Джоунс пред CBS. И това беше казано по времето, когато много градове бяха обхванати от палежи и вандализъм. И по някаква причина акаунтът на този журналист все още работи чудесно.
Двойните стандарти бяха не по-малко очевидни, когато New York Post разкри скандалната история за силно инкриминиращите сделки на Байдън-младши в Китай. Но осъзнавайки, че срамът от Хънтър Байдън може да навреди на кампанията на Джо Байдън, Twitter и Facebook незабавно прекъснаха достъпа на своите потребители до тази статия. Twitter и Facebook никога не са правили нещо подобно със статии, увреждащи кампанията на Тръмп.
Не е нужно да сте привърженик на Тръмп, за да видите това като опасна, обезпокоителна тенденция. Консерваторите от всякакъв нюанс - както и някои нестандартни либерали – изпитаха на гърба си тази нова цензура. Тази тенденция се засили особено по времето, когато пандемията на Covid-19 подтикна „Биг Тех“ към по-агресивно отрязване на нежелано съдържание. Във Великобритания TalkRadio беше премахнат за кратко от YouTube. Причина: TalkRadio позволи на своите вълни изявленията на хора, протестиращи срещу карантината, и това, оказва се, нарушава „стандартите на общността“ на YouTube. Когато колумнистът на Spectator Лионел Шрайвър прочете няколко от нейните статии в YouTube за пандемията, тя също беше отлъчена от видео домакина. Карл Хенеган и Том Джеферсън, двама учени от Оксфорд, изпаднаха в немилост пред цензурата във Facebook. Вината им беше, че те написаха статия в списание Spectator за научно изследване, което постави под въпрос ефективността на носенето на маски в Дания.
Може би си мислите, че големият технологичен съюз на FATGA е прекалил в своите фетви срещу настоящия президент на САЩ. Може би си мислите, че тук те са преминали червената граница: е, разбира се, дори Алексей Навални и Ангела Меркел се оплакват от твърде голямата сила на „големите технологии“. Но не, не са преминали никакви червени линии. Удивително е, но американските либерали в по-голямата си част приеха (и понякога дори подкрепяха) това завръщане на цензурата. Единственото благородно изключение беше Американският съюз за граждански свободи (ACLU).
В името на справедливостта трябва да отбележим, че участниците в кампанията на Байдън през последната година от време на време се кълняха в „Биг Тех“, особено във Facebook. Става ясно обаче, че най-лошото нещо, което може да застраши големите технологични компании от администрацията на Байдън-Харис, са традиционните антитръстови мерки. Тези мерки ще се съсредоточат върху темата за предполагаемото нарушение на FATGA на антикварни правила за конкуренция. И такива мерки, както показва опитът, завършват с поговорката „планината роди мишка“. Най-важното е, че въпросът за цензурата няма да бъде разгледан, тъй като не попада в правната рамка на антитръстовите искове.
Много е изкушаващо да се оплача от лицемерието на демократите. И те биха крещели с все сила, ако „Биг Тех“ обърне ударите си в другата посока и акаунтът на, да кажем, Камала Харис се окаже блокиран. Но от друга страна, ако Камала наистина беше блокирана, колко републиканци щяха да се обявят в защита на нейната свобода? Много малко републиканци биха направили това. Не, трябва честно да признаем, че републиканците имаха възможността да се справят с проблема с прекомерната мощ на тези компании, но опропастиха тази възможност.
Твърде късно те осъзнаха, че раздел 230 от Закона за далекосъобщенията всъщност е Ахилесовата пета на Силициевата долина. Беше твърде късно, когато републиканците започнаха да изготвят законодателство за премахване или модифициране на раздел 230, премахващ цялата отговорност от „Биг Тех“. Твърде късно самата тема за раздел 230 започна да фигурира в речите на Тръмп. И дори сега ми се струва, че много републиканци наистина разбират следното: самото оттегляне на раздел 230 не би било достатъчно. Без нещо като „първото изменение на конституцията“, но в специално допълнение към Интернет - без такова изменение оттеглянето на член 230 не би било достатъчно; напротив, може допълнително да ограничи правото на свободно изразяване.
Както Оруел правилно отбеляза, „всички ние сме склонни да вярваме в твърдения, които знаем, че са неверни; и тогава, когато нашата грешка излезе наяве, ние сме склонни да изкривяваме и нагласяме вече настъпилите събития по такъв начин, че да покажем, че все пак сме били прави“. Познавайки човешката природа като никой друг, Оруел добавя: „В интелектуалните спорове този процес може да продължи безкрайно. Единственият ограничаващ фактор е фактът, че в реалния живот рано или късно грешните убеждения се сблъскват с реалността“.
Думите на Оруел се отнасят за много различни ситуации в Републиканската партия на САЩ през последните четири години. Реалността беше точно под носа им: Тръмп водеше партията към поражение. А в случай на поражение, Тръмп щеше да се държи по най-недостойния начин. Всичко това можеше да се предвиди. Но можеше да се предскаже и нещо друго: FATGA (Facebook, Amazon, Twitter, Google, Apple) ще бъде истинският победител на изборите през 2020 г. Това са нашите „нови управляващи“, както Harvard Law Review нарича тези компании.
