На 8 септември Република Северна Македония отбелязва три десетилетия и половина от историческия референдум през 1991 година, с който гражданите гласуваха за отделянето си от разпадаща се Югославия. Пълната хроника на изминалите години обаче разкрива държава, постоянно разпъвана между трудни съседски спорове, вътрешноетнически сътресения, болезнени компромиси и тежка демографска криза, пише Vesti.bg
През лятото и есента на 1991 година, докато югославската федерация се руши с кървави военни сблъсъци в Хърватия и Словения, в Скопие политическият елит прави опит да спаси бившата си република от разрастващия се пожар. нуари 1991 г., когато първият многопартиен парламент приема Декларация за независимост, провъзгласена официално от депутатите на 17 ноември същата година.
Под председателството на Стоян Андов, македонското Събрание свиква общонароден референдум на 8 септември.
Бюлетината съдържа историческия, но и дипломатично предпазлив въпрос: „Дали сте за самостойна и суверена држава Македонија со право да стапи во иден сојуз со суверени држави на Југославија?“ („Подкрепяте ли самостоятелна и суверенна държава Македония с право да встъпи в бъдещ съюз със суверенни държави от Югославия?“).
Според официалните данни от архивите на Държавната избирателна комисия (ДИК) в Скопие, от общо 1 495 807 граждани с право на глас, до урните отиват 1 132 981 души, което представлява 75,7% избирателна активност. Резултатът е категоричен - 95,3% от гласувалите (точно 1 079 308 души) казват „Да“ на независимата държава.
Нощта след гласуването изкарва десетки хиляди граждани на площад „Македония“. Първият президент на страната Киро Глигоров произнася емблематичната си реч пред ликуващото множество: „Граждани на Македония, честита да ви е свободна, суверенна и самостоятелна Македония!“.
„Мирният развод“ и първата вътрешна пукнатина
Онова, което отличава македонския път към суверенитета от останалите бивши югославски републики, е постигането на т.нар. „мирен развод“. Под ръководството на Киро Глигоров и първия министър на отбраната Траян Гоцевски, държавното ръководство подписва споразумение с ген. Благое Аджич за изтегляне на Югославската народна армия (JNA). До пролетта на 1992 г. последният югославски войник напуска страната без нито един изстрелян патрон, малко след като армията изтегля почти цялото си тежко въоръжение.
Въпреки обществената еуфория обаче, напрежението зaлaга корени още в самия ден на плебисцита. По призив на основните албански политически субекти - Партията за демократичен просперитет (ПДП) и НДП, етническите албанци бойкотират референдума. Едва няколко месеца по-късно, през януари 1992 година, албанската общност провежда свой неформален допитване за автономия, поставило основите на паралелен политически живот.
Международно признание и борбата за името
Пътят към международната сцена се оказва истинско изпитание за новата държава.
Българският пробив (15 януари 1992 г.)
България става първата държава в света, която официално признава независимостта на тогавашната Република Македония, спасявайки я от международна изолация и давайки тласък на признаването ѝ от Турция, Словения и Русия.
Със светкавичното признаване под конституционното ѝ име България елиминира опасността от подялба на страната, подготвяна от Слободан Милошевич и Константинос Мицотакис. Подкрепата продължава и в началото на XXI в. с предоставената от кабинета на Иван Костов военна помощ, а през 2017 г. Договорът за приятелство и добросъседство (подписан от Бойко Борисов и Зоран Заев) деблокира Преспанския процес и членството в НАТО.
Приемането в ООН (8 април 1993 г.)
Поради острия отпор на Гърция спрямо използването на името „Македония“, страната е приета като 181-вата членка на ООН под временното наименование ФИРОМ (Бивша югославска република Македония).
Временната спогодба (1995 г.)
След години на гръцко икономическо ембарго, Скопие прави първия си голям компромис - променя държавното знаме, заменяйки Звездата от Вергина с днешното слънце, и приема конституционна клауза за липса на териториални претенции.
15.01: Първа сред първите - България признава независимостта на Македония
Кървавата 2001 година и Охридското споразумение
През пролетта на 2001 г. страната се изправя пред най-тежката си вътрешна криза. Вълната от силови сблъсъци между държавните сили за сигурност и Армията за национално освобождение (АНО/ОНА) бързо прераства във въоръжен конфликт, който обхваща районите на Тетово, Куманово и Скопска Черна гора.
Военните действия приключват с пряката намеса на ЕС и САЩ. На 13 август 2001 г. е подписано Охридското рамково споразумение. Договорът променя конституционната архитектура на страната - въвежда се гарантирано представителство на малцинствата в държавната администрация, правилото на „Бадинтер“ (двойно мнозинство при гласуване на важни закони) и статут на албанския език като втори официален в общините с над 20% албанско население.
От Преспанския договор до НАТО и европейския капан
След като през 2008 г. на срещата на върха на НАТО в Букурещ Гърция налага вето върху присъединяването на Скопие, процесът на евроатлантическа интеграция остава замразен в продължение на десетилетие.
Обратът настъпва на 17 юни 2018 г., когато в село Нивици на брега на Преспанското езеро външните министри Никола Димитров и Никос Кодзиас подписват историческия Преспански договор. С него държавата официално приема името Република Северна Македония за обща употреба (erga omnes). Това отваря пътя ѝ към Алианса и на 27 март 2020 г. страната става 30-ият официален член на НАТО.
Мечтата за пълноправно членство в Европейския съюз обаче продължава да бъде блокирана, като през последните години ключова тема в политическия живот е изпълнението на преговорната рамка, изискваща вписването на българската общност в Конституцията на страната.
Горчивият демографски баланс
Три десетилетия и половина след излизането от Югославия, статистическите данни сочат сериозни демографски промени.
Данните от официалните преброявания очертават следната картина:
1991 г.: 2 033 964 души
2002 г.: 2 022 547 души
2021 г.: 1 836 713 души
Официално преброеното резидентно население през 2021 г. показва спад с 185 834 души спрямо 2002 г., а според реалните оценки на експертите над 400 000 души са напуснали страната за последните 30 години. В етнически план резидентното население през 2021 г. се състои от 58,44% македонци, 24,30% албанци, 3,86% турци, 2,53% роми, 1,30% сърби и 3504 българи (0,19%).
Същевременно, търсейки възможности за работа и свободно придвижване в Европа, над 100 000 граждани на Северна Македония са придобили българско гражданство на основание доказан произход за периода от 2001 г. до днес.
35 години след историческия вик за суверенитет на площад „Македония“, Северна Македония остава държава, която е извоювала своето място на световната карта, но продължава да търси вътрешен консенсус и стабилен път към европейското си бъдеще.
Как Скопие празнува 35 години под мотото „Светъл ден изгрея!“
Официалните чествания за 35-годишнината започват с полагане на цветя от президента Гордана Силяновска-Давкова на гробовете на Киро Глигоров, Борис Трайковски и първия премиер Никола Клюшев. В държавната резиденция Вила „Водно“ Силяновска връчва орден „8 септември“ на изтъкнати личности (включително посмъртно на Джеват Гега, Мето Йовановски и Глигор Чемерски).
Кулминацията на държавните тържества е словото на премиера Християн Мицкоски пред правителството под надслов „Светъл ден изгрея!“, а за финал на празника Скопие посреща световноизвестния диджей Дейвид Гета с мащабен концерт на Националната арена „Тоше Проески“.
