Пет жени и трима мъже се надпреварват за поста на Антонио Гутериш начело на ООН – особено отговорна длъжност в свят, раздиран от конфликти, където държавите суперсили, които отговарят за това ключово назначение също са разединени.
Ивон А-Баки
Дипломатката от Еквадор, която се присъедини към надпреварата тази седмица, получи подкрепа за кандидатурата си от Тонга. Тя е бивш посланик на Еквадор в САЩ и във Франция
Седемдесет и пет годишната Баки, родена в семейството на ливанци, изигра ключова роля в сближаването на Еквадор с Перу след няколко погранични конфликта между двете страни.
Тя се застъпва по-малко бюрократично обременяване на ООН, като според нея международната организация трябва да се стреми към конкретни резултати. Същевременно Баки се представя като умел дипломат, способен да възстанови мултилатерализма.
Мишел Бачелет
Седемдесет и четири годишната социалистка, подлагана на изтезания заради противопоставянето ѝ срещу режима на Аугусто Пиночет, стана първата жена президент на Чили през 2006 до 2010 г. и беше преизбрана за нов мандат от 2014 до 2018 г. Тя се превърна във водеща политическа фигура на международно равнище.
Избирането ѝ за Върховен комисар на ООН по правата на човека обаче предизвика негативни реакции от някои държави. Така например Китай разкритикува разобличаващ доклад за съдбата на малцинството на уйгурите.
Чилийката беше подложена на критики и от страна на САЩ заради становището ѝ в подкрепа на абортите.
Според нея генералният секретар на ООН трябва да бъде "гласът на разума", дори и когато се намира под натиск от големите суперсили.
Кандидатурата ѝ беше подкрепена от Мексико и Бразилия, а Чили оттегли подкрепата си за нея след встъпването в длъжност на президента от крайната десница Антонио Каст.
Мария Фернанда Еспиноса
Бившата министърка на външните работи и на отбраната на Еквадор разглежда ООН като "единствената универсална платформа, занимаваща се с общите предизвикателства пред човечеството". Въпреки това тя призова за по-големи институционални реформи в организацията.
Бившата председателка на Общото събрание на ООН предложи също създаването на "механизъм за ранно предупреждение", който ще събира сигнали от различни държави на място, за да могат да бъдат предотвратени навреме потенциални конфликти.
Еспиноса не беше подкрепена от Еквадор, но кандидатурата ѝ получи подкрепата на Антигуа и Барбуда.
Рафаел Гроси
Шестдесет и пет годишният аржентински дипломат от кариерата привлече светлината на прожекторите, когато застана начело на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) през 2019 г.
Тази длъжност го накара да се заеме с иранската ядрена програма и с въпросите около Запорожката атомна електроцентрала в Украйна, която в момента е окупирана от Русия. Това са два въпроса от изключително значение, засягащи постоянните членове на Съвета за сигурност.
Гроси не се оттегли от поста на генерален директор на МААЕ, като изтъкна, че в противен случай "не би могъл да изпълнява служебните си задължения".
Според мнението на някои наблюдатели той е представил по-радикално становище за реформа на ООН и защитава гледната точка, че един генерален секретар трябва да се ангажира с проблемите, занимаващи международната организация, на място.
Ребека Гринспан
Седемдесетгодишната бивша вицепрезидентка на Коста Рика, която получи подкрепата на страната си, оглавява Конференцията на ООН за търговия и развитие (КООНТР), от чието ръководство се оттегли, за да участва в кампанията за избиране на нов генерален секретар на ООН.
В качеството си на генерален секретар на КООНТР Гринспан договори с Москва и Киев "Инициативата за Черно море" през 2022 г., за да улесни износа на украинско зърно след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.
Позовавайки се на миналото си, Гринспан, чиито родители са оцелели "на косъм" от Холокоста, преди да имигрират в Коста Рика, изразява съжаление, че ООН се е превърнала "в тесногръда организация по отношение на риска" и не се стреми да да оказва достатъчно голямо влияние за прекратяването на конфликти.
След първото неофициално гласуване за генерален секретар на ООН, проведено от Съвета за сигурност на ООН на 30 юли, именно Гринспан получи най-много гласове в подкрепа на кандидатурата си, която беше одобрена от 15 държави членки.
Олара Отуну
Седемдесет и пет годишният угандиец е единият от двамата кандидати, които не са от Латинска Америка – континент, който претендира за поста на генерален секретар съгласно традицията за географска ротация.
Той е служил като заместник генерален секретар на ООН и Специален представител за децата и въоръжените конфликти от 1997 до 2005 г. по време на мандата на тогавашния генерален секретар на ООН Кофи Анан.
Отуну участва в президентските избори в Уганда през 2011 г. като кандидат на опозиционната партия "Народен конгрес на Уганда", но беше победен от дългогодишния президент Йовери Мусевени, дошъл на власт в страната през 1986 г.
Каролин Родригес-Биркет
Бившата министърка на външните работи на Гаяна, чиято кандидатура беше предложена от страната ѝ, която тя представлява в ООН, е на 52 години и е най-младата от всички шест свои съперници за поста.
Тя призовава за възстановяване на спадащото доверие в ООН, като подчерта, че международната организация не трябва да бъде съдена "единствено през призмата на мира и сигурността", но също и въз основа на действията в областта на развитието и защитата на човешките права.
Маки Сал
Шестдесет и четири годишният бивш президент на Сенегал в периода от 2012 до 2024 г. даде да се разбере, че ще представлява Глобалния юг в международните инстанции.
Той подчерта също неразривната връзка между развитието и мира. Кандидатурата му, която беше представена от Бурунди, получи в крайна сметка подкрепата на Дакар.
Въпреки това сенегалските власти го обвиняваха в кървавото потушаване на политическите протести, белязани от насилствени прояви и завършили със смъртта на десетки души между 2021 и 2024 г.
