Картината Mors Imperator („Смъртта е владетел“) на германската художничка Хермионе фон Пройшен от 1887 г. изобразява скелет с хермелиново наметало и метална корона върху черепа, пише „Гардиън“.
Платното е имало за цел да изрази преходността на славата и властта. Но властите в Германия решават, че картината може да бъде възприета като подигравка с остаряващия германски император Вилхелм I, който тогава тъкмо е навършил 90 години, и отказват да я приемат за участие в годишната изложба на Берлинската академия за изкуства през същата година.
Конфискуваха картина на Климт във Виена
Повече от 100 години след тези събития Mors Imperator се завръща в германската столица. До средата на ноември картината с размери 2,5 на 1,3 метра най-накрая ще бъде изложена в държавна институция – музея Alte Nationalgalerie.
Скандалът около творбата на Фон Пройшен илюстрира колко склонни към параноя за скрити значения в изкуството могат да бъдат автократичните режими. Според куратора на изложбата в Берлин художничката не е имала намерение да уязви монархията.
Родена в Дармщат през 1854 г., Фон Пройшен е била поетеса, пътешественичка и художничка, известна с мащабните си и пищни исторически картини. На Международния женски конгрес в Берлин през 1896 г. тя изнася реч, призоваваща жените да получат достъп до образование в художествените академии.
Германските власти разкриха престъпна мрежа, предлагала фалшиви картини на Пикасо и Рембранд
„Хермионе фон Пройшен е смела, не й липсва самочувствие и е ранен защитник на женската еманципация“, каза Биргит Вервибе, историк на изкуството. „Но тя не е политически ангажирана и няма данни, че е имала антимонархически убеждения. В края на краищата, тя самата произхожда от аристокрацията“.
Подробните изследвания на картината не показват признаци за скрито намерение скелетът да бъде идентифициран като германския кайзер, добави тя. Гербът на трона е творческо хрумване и в най-добрия случай може да се сравни с френските кралски символи. Короната, инкрустирана със скъпоценни камъни, намираща се в долната част на картината, е идентифицирана от изследователите като базирана на френската кралска корона в Лувъра.
Mors Imperator първоначално е трябвало да бъде първата част от цикъл от 10 картини, изобразяващи теми за живота, смъртта и любовта, и да бъде директно противопоставена на изложбата в Академията с картина, наречена Regina Vitae – Кралицата на живота. Втората картина обаче не е била завършена навреме за крайния срок за подаване.
Известен портрет на Мария-Антоанета всъщност изобразява прабабата на цар Фердинанд І
Разстроена от отхвърлянето, 33-годишната тогава художничка пише директно на германския император и крал на Прусия, за да обясни намеренията си. Секретарят на Вилхелм отговаря, че монархът няма проблем с темата на картината и че решението е на тези, които оценяват нейната естетическа стойност.
Академията обаче впоследствие променя позицията си и заявява, че е отхвърлила картината като „нехудожествено изражение на изкривена мисъл“.
Фон Пройшен ескалира ситуацията още повече, като публикува писмо по въпроса в берлински вестник и наема магазин на улица „Лайпцигер“ в центъра на Берлин, за да покаже картината, скривайки я зад завеси, така че да може да бъде разкрита с драматичен жест. Въпреки входната такса, равняваща се на 8 евро днес, изложбата става тема на разговорите в града и прави художничката известна за една нощ.
Mors Imperator е продадена на швейцарски бизнесмен през 1892 г. След смъртта на Фон Пройшен през 1918 г. останалите ѝ творби са дарени от дъщерите ѝ на малък музей в берлинския квартал „Алт Мариедорф“. Ретроспектива на нейното творчество в музея през 2013 г. включва копие на скандалната картина.
Централното послание на картината – че смъртта надделява над земната власт – също се оказва вярно; Вилхелм I наистина умира малко след завършването на картината, на 9 март 1888 г. Тази година е известна в Германия като „Годината на тримата императори“, защото когато синът на Вилхелм, Фридрих III, се възкачва на трона, той вече е фатално болен от рак на гърлото. Той умира 99 дни по-късно, припомня „Гардиън“.
