България предлага Черно море да се превърне от пространство, свързано с повишени рискове и заплахи, в зона на сигурност, безопасно корабоплаване и свободни транспортни, енергийни, търговски и дигитални връзки. Това заяви президентът Илияна Йотова в речта си пред Общото събрание на ООН в Ню Йорк в рамките на 81-вата сесия.
По думите ѝ сигурността на Черноморския регион вече не може да бъде разглеждана само като регионален въпрос. Войната в Украйна има преки последици за България, а отражението ѝ върху Черно море превръща проблема в част от по-широката международна сигурност. Йотова посочи и рисковете за морските екосистеми, продоволствената сигурност и стабилността в региона.
Президентът съобщи, че България подготвя инициатива, насочена към осигуряване на свободно и безопасно корабоплаване в Черно море. Страната ни ще търси подкрепа от държавите в региона и от останалите заинтересовани страни за съвместни действия по темата.
„Убедени сме, че тази тема заслужава вниманието на Организацията на обединените нации“, заяви Йотова.
Призив за дипломатическо решение на войната в Украйна
В центъра на изказването на държавния глава беше и продължаващата война в Украйна. Йотова заяви, че конфликтът трябва да бъде изведен от военното поле и да се търси политическо и дипломатическо решение.
„Крайно време е да прехвърлим конфликта от военното в политическото и дипломатическото поле. Това означава преговори, за които е необходим диалог и поне минимална степен на доверие, подкрепено със съответните гаранции“, каза президентът.
По думите ѝ траен мир не може да бъде постигнат без участието и на двете страни в конфликта. Йотова подчерта още, че Европа трябва да има активна роля в определянето на бъдещата архитектура за сигурност на континента, а не да остане само наблюдател.
Тя очерта необходимостта от съчетаване на отбранителните способности с договорно-правни механизми, които да допринасят за по-голяма предвидимост и сигурност.
Близкият изток и свободата на корабоплаването
В речта си Йотова засегна и ситуацията в Близкия изток. Тя призова за политически усилия за деескалация и предупреди за риска от нов кръг на разрушения и хуманитарна криза в Газа.
Президентът определи решението с две държави – Израел и Палестина, като устойчив път към мир и сигурност за двата народа. Тя подчерта необходимостта от условия за възстановяване, гаранции за сигурността на Израел и ефективно палестинско управление.
На фона на развитието около Иран българският държавен глава постави акцент и върху сигурността на международните морски маршрути, включително плаването през Ормузкия проток. България подкрепя свободното и безопасно корабоплаване и спазването на международното морско право.
Повече ефективност за ООН
В по-широк план Йотова призова международната общност към по-голямо доверие, отговорност и способност за съвместни действия. Според нея международният ред трябва да се основава на Устава на ООН и международното право, а организацията трябва да има по-силен капацитет да превръща приетите принципи в реални действия.
Президентът подкрепи и реформата на Съвета за сигурност на ООН. По думите ѝ е необходимо по-справедливо регионално представителство и по-висока ефективност на органа, включително чрез допълнително непостоянно място за Източноевропейската регионална група.
Сред останалите акценти в речта бяха борбата с тероризма, радикализацията, дезинформацията и киберзаплахите, защитата на човешките права, правата на децата и равнопоставеното участие на жените и младите хора в обществения живот.
Йотова постави в центъра на международните усилия човека – неговия живот, права, достойнство и възможности. В края на изказването си тя подчерта, че многостранното сътрудничество има смисъл тогава, когато води до конкретни решения и действия.
„Бъдещето няма да принадлежи непременно на най-силните, то ще принадлежи на онези, които успеят да изградят доверие“, заяви президентът.
Участието на Илияна Йотова в 81-вата сесия на Общото събрание на ООН е част от посещението ѝ в Ню Йорк от 21 до 24 септември. В българската делегация са още министърът на външните работи Велислава Петрова, министърът на здравеопазването Катя Ивкова, министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова и председателят на парламентарната комисия по външна политика Петър Витанов.
