Френският президент Еманюел Макрон искаше да създаде „стратегическа неяснота“, открито обсъждайки идеята да се изпратят западни войски в Украйна, но беше толкова неясен, че предизвика объркване и раздразнение сред някои съюзници.
Коментарите на Макрон по време на среднощна пресконференция, след като беше домакин на среща на западните съюзници, за да привлече подкрепа за Украйна, пасват на неговата репутация на нарушител на дипломатическото спокойствие, който обича да разбива табута и да хвърля предизвикателство на общоприетата мисъл.
Отказвайки в понеделник да изключи разполагането на западни сили в Украйна, той оспори доминиращата гледна точка, че подобно действие може опасно да ескалира риска от глобална война между НАТО и Русия.
Неговите коментари може да се окажат поглед в бъдещето и да прокарат пътя към засилване на бъдещо пряко западно участие във войната в Украйна срещу руската инвазия.
Те обаче също така пораждат риск от подкопаване на онова, което Макрон се стремеше да засили със срещата в Париж – единството сред западните съюзници, докато две години след началото на войната силите на Киев де борят да задържат руските войски.
Белият дом обяви, че няма да изпраща войски в Украйна. Германия, Великобритания, Италия, Испания, Полша и Чешката република също бързо се дистанцираха от идеята.
Две години от началото на войната на Русия срещу Украйна: Числата са стряскащи, какво стои зад тях (ОБЗОР)
Междувременно Кремъл заяви, че подобно действие ще направи „неизбежен“ пряк конфликт между НАТО и Русия.
Френските длъжностни лица бяха изпратени да обяснят, че Макрон е искал да предизвика дебат и че обсъжданите идеи са свързани с неучастващи в бойни мисии части, които ще изпълняват мисии, свързани например с разминиране, гранична защита или трениране на украинските сили.
„Трябва да обмислим нови действия в подкрепа на Украйна. Те трябва да са в отговор на специфични нужди, конкретно мисля за разчистване на мини, киберсигурност, производството на оръжие на място, на украинска територия“, заяви пред депутатите френският външен министър Стефан Сежурне.
Френско-германско напрежение
Коментарите на Макрон също така рискуват да изострят напрежението между Франция и Германия, чиито отношения формират ядрото на европейското политическо сътрудничество.
Изглежда, че той е смушкал Берлин заради първоначалното му колебание да изпрати настъпателно оръжие на Украйна, отбелязвайки, че някои държави преди две години единствено са искали да изпратят „спални чували и каски“.
В кулоарите през последните седмици германските длъжностни лица обвиниха Франция, че не изпраща достатъчно военна помощ за Украйна.
Западен служител заяви, че Макрон „раздруса някои клетки и провокира объркване“ сред страните членки на НАТО.
Служителят заяви, че с действията си той може да усложни дебата в САЩ около проектозакона, заседнал в Конгреса, който предвижда предоставянето на около 60 млрд. долара в помощ за Украйна, ако всее страх, че войната може да ескалира.
Дипломат от Европейския съюз заяви, че резултатът от коментарите на Макрон е бил „какофония сред съюзниците за сметка на правдоподобността“.
Но френски дипломатически източник заяви, че ако Западът остане на настоящия си курс, дарявайки оръжие и помощ и обявявайки подкрепа, той „ще успокои президента на Русия Владимир Путин във впечатлението му, че сме слаби“.
„Всъщност всички ние в Европа поемаме голям риск Русия да спечели“, заяви той.
Някои служители, особено в Източна Европа, подкрепиха идеята, че Западът трябва да направи своите изчисления и червени линии по-малко предвидими за Путин.
„Такива времена изискват политическо лидерство, амбиции и смелостта да се мисли нестандартно. Инициативата зад вчерашната среща в Париж си струва размисъла“, заяви литовският външен министър Габлиелюс Ландсбергис .
Дипломат от Източна Европа заяви: „Наистина мисля, че казаното (от Макрон) е полезно. Демонстрира на общественото мнение колко е спешен въпроса и какво е заложено“.
Налични възможности
Генерал Оно Айхелсхайм, началник на отбраната на Нидерландия, заяви, че Макрон вероятно е искал да изясни на Путин, че няма изключени възможности.
„Трябва да представите всички налични възможности“, заяви той пред Ройтерс по време на посещението си във военен завод в Чешката република.
„Това е крайна възможност и не мисля, че страните от НАТО за момента силно желаят да направят това. Но никой не знае какво ще се случи в бъдеще“, допълни той.
Посещението на ген. Айхелсхайм във военния завод подчерта най-спешната нужда на Украйна – за боеприпаси, които да попълнят силно опразнените ѝ запаси, за да продължи борбата срещу руската инвазия.
На срещата в Париж Макрон даде сигнал, че прекратява френската съпротива срещу използването на средства на ЕС за чешката инициатива да започне глобално търсене за покупка на боеприпаси за Киев.
Някои европейски служители предполагат, че това е значително по-важен приоритет от разговорите за западни войски на място.
„Бих се зарадвал, ако Франция обмисля как да подкрепи по-силно Украйна, но ако мога да дам предложение, тогава нека изпрати повече оръжие“, заяви германският вицеканцлер Роберт Хабек.
Втори източноевропейски дипломат каза, че откритата дискусия за изпращането на западни сили показва бедственото положение на Киев в борбата му.
„Фактът, че това вече е налична възможност, значи, че положението е много, много по-лошо, отколкото си мислехме“, заяви дипломатът.
Коментарите на Макрон по време на среднощна пресконференция, след като беше домакин на среща на западните съюзници, за да привлече подкрепа за Украйна, пасват на неговата репутация на нарушител на дипломатическото спокойствие, който обича да разбива табута и да хвърля предизвикателство на общоприетата мисъл.
Отказвайки в понеделник да изключи разполагането на западни сили в Украйна, той оспори доминиращата гледна точка, че подобно действие може опасно да ескалира риска от глобална война между НАТО и Русия.
Неговите коментари може да се окажат поглед в бъдещето и да прокарат пътя към засилване на бъдещо пряко западно участие във войната в Украйна срещу руската инвазия.
Те обаче също така пораждат риск от подкопаване на онова, което Макрон се стремеше да засили със срещата в Париж – единството сред западните съюзници, докато две години след началото на войната силите на Киев де борят да задържат руските войски.
Белият дом обяви, че няма да изпраща войски в Украйна. Германия, Великобритания, Италия, Испания, Полша и Чешката република също бързо се дистанцираха от идеята.
Две години от началото на войната на Русия срещу Украйна: Числата са стряскащи, какво стои зад тях (ОБЗОР)
Междувременно Кремъл заяви, че подобно действие ще направи „неизбежен“ пряк конфликт между НАТО и Русия.
Френските длъжностни лица бяха изпратени да обяснят, че Макрон е искал да предизвика дебат и че обсъжданите идеи са свързани с неучастващи в бойни мисии части, които ще изпълняват мисии, свързани например с разминиране, гранична защита или трениране на украинските сили.
„Трябва да обмислим нови действия в подкрепа на Украйна. Те трябва да са в отговор на специфични нужди, конкретно мисля за разчистване на мини, киберсигурност, производството на оръжие на място, на украинска територия“, заяви пред депутатите френският външен министър Стефан Сежурне.
Френско-германско напрежение
Коментарите на Макрон също така рискуват да изострят напрежението между Франция и Германия, чиито отношения формират ядрото на европейското политическо сътрудничество.
Изглежда, че той е смушкал Берлин заради първоначалното му колебание да изпрати настъпателно оръжие на Украйна, отбелязвайки, че някои държави преди две години единствено са искали да изпратят „спални чували и каски“.
В кулоарите през последните седмици германските длъжностни лица обвиниха Франция, че не изпраща достатъчно военна помощ за Украйна.
Западен служител заяви, че Макрон „раздруса някои клетки и провокира объркване“ сред страните членки на НАТО.
Служителят заяви, че с действията си той може да усложни дебата в САЩ около проектозакона, заседнал в Конгреса, който предвижда предоставянето на около 60 млрд. долара в помощ за Украйна, ако всее страх, че войната може да ескалира.
Дипломат от Европейския съюз заяви, че резултатът от коментарите на Макрон е бил „какофония сред съюзниците за сметка на правдоподобността“.
Но френски дипломатически източник заяви, че ако Западът остане на настоящия си курс, дарявайки оръжие и помощ и обявявайки подкрепа, той „ще успокои президента на Русия Владимир Путин във впечатлението му, че сме слаби“.
„Всъщност всички ние в Европа поемаме голям риск Русия да спечели“, заяви той.
Някои служители, особено в Източна Европа, подкрепиха идеята, че Западът трябва да направи своите изчисления и червени линии по-малко предвидими за Путин.
„Такива времена изискват политическо лидерство, амбиции и смелостта да се мисли нестандартно. Инициативата зад вчерашната среща в Париж си струва размисъла“, заяви литовският външен министър Габлиелюс Ландсбергис .
Дипломат от Източна Европа заяви: „Наистина мисля, че казаното (от Макрон) е полезно. Демонстрира на общественото мнение колко е спешен въпроса и какво е заложено“.
Налични възможности
Генерал Оно Айхелсхайм, началник на отбраната на Нидерландия, заяви, че Макрон вероятно е искал да изясни на Путин, че няма изключени възможности.
„Трябва да представите всички налични възможности“, заяви той пред Ройтерс по време на посещението си във военен завод в Чешката република.
„Това е крайна възможност и не мисля, че страните от НАТО за момента силно желаят да направят това. Но никой не знае какво ще се случи в бъдеще“, допълни той.
Посещението на ген. Айхелсхайм във военния завод подчерта най-спешната нужда на Украйна – за боеприпаси, които да попълнят силно опразнените ѝ запаси, за да продължи борбата срещу руската инвазия.
На срещата в Париж Макрон даде сигнал, че прекратява френската съпротива срещу използването на средства на ЕС за чешката инициатива да започне глобално търсене за покупка на боеприпаси за Киев.
Някои европейски служители предполагат, че това е значително по-важен приоритет от разговорите за западни войски на място.
„Бих се зарадвал, ако Франция обмисля как да подкрепи по-силно Украйна, но ако мога да дам предложение, тогава нека изпрати повече оръжие“, заяви германският вицеканцлер Роберт Хабек.
Втори източноевропейски дипломат каза, че откритата дискусия за изпращането на западни сили показва бедственото положение на Киев в борбата му.
„Фактът, че това вече е налична възможност, значи, че положението е много, много по-лошо, отколкото си мислехме“, заяви дипломатът.
