Уважението е нещо безкрайно необходимо, когато става дума за взаимоотношения между хора. Подчертавам между възрастни хора. Въпреки, че на някои магариите им се отдават по-лесно. Всъщност уважението е безкрайно необходимо само, ако държиш да ти отговарят със същото.
От две седмици насам в баскетболните среди у нас се говори повече за бойкоти, обвинения, лъжи и уволнения, отколкото за резултати и постижения. В главни действащи фигури се изявяват баскетболните варианти на грандовете в родния спорт Левски и ЦСКА, като от лагера на „червените” дадоха всичко от себе си, за да излязат победители в този импровизиран двубой.
„Сините” първи отбелязаха като смениха треньорите с рискован ход. Решение, за което поеха отговорност с ясното съзнание, че така ще бъде и занапред.
А ЦСКА?
Там пишат изявления.
Президентът на клуба Герогиос Стерянопулос и спортният директор Бранислав Прелевич се развихриха след разкритията за финансови проблеми в отбора. Гъркът и сърбинът, които управляват тима – представител на един от двата стълба на българския спорт – ЦСКА, без всякакво притеснение използват като маша в ръцете си придобилата странна слава Боряна Медарова.
Да се чуди човек къде са мъжете в ръководството (б.а. - заминават за САЩ) нищо, че май само преводачката на боса знае чист български.
Но и това е въпрос на респект.
Не към медиите, а към хората, които обичат същия този тим. Хората, заради които ЦСКА го има. Онези, на които им е чудно какво става при „армейците”. Само, че изгледи скоро да се разбере какво точно става - няма. Напротив, има по-голяма вероятност още някои след скандално „освободения” Людмил Хаджисотиров да бъде „изтипосан” като лъжец. Ама тук вече говорим за елементарно възпитание и тежките последствия от неговата липса.
За да е съвсем ясна картинката е задължително едно уточнение: Обяснение за абсурдната раздяла с Удо и неплатените заплати ще има.
Като му дойде времето.
Както му дойде времето и на първия хванат с канабис баскетболист у нас. На Ростислав Диков от Левски ще му се наложи да понесе тежестта на призванието – професионален състезател. Но ще е жалко да се превръща в пример за назидание на останалите.
Е, поне това ще го разберем утре след заседанието на Управителния съвет на баскетболната ни федерация. Същата, която ще има нов президент след 10 дни. А засега желаещ за поста е само един.
Достатъчно красноречиво.
От две седмици насам в баскетболните среди у нас се говори повече за бойкоти, обвинения, лъжи и уволнения, отколкото за резултати и постижения. В главни действащи фигури се изявяват баскетболните варианти на грандовете в родния спорт Левски и ЦСКА, като от лагера на „червените” дадоха всичко от себе си, за да излязат победители в този импровизиран двубой.
„Сините” първи отбелязаха като смениха треньорите с рискован ход. Решение, за което поеха отговорност с ясното съзнание, че така ще бъде и занапред.
А ЦСКА?
Там пишат изявления.
Президентът на клуба Герогиос Стерянопулос и спортният директор Бранислав Прелевич се развихриха след разкритията за финансови проблеми в отбора. Гъркът и сърбинът, които управляват тима – представител на един от двата стълба на българския спорт – ЦСКА, без всякакво притеснение използват като маша в ръцете си придобилата странна слава Боряна Медарова.
Да се чуди човек къде са мъжете в ръководството (б.а. - заминават за САЩ) нищо, че май само преводачката на боса знае чист български.
Но и това е въпрос на респект.
Не към медиите, а към хората, които обичат същия този тим. Хората, заради които ЦСКА го има. Онези, на които им е чудно какво става при „армейците”. Само, че изгледи скоро да се разбере какво точно става - няма. Напротив, има по-голяма вероятност още някои след скандално „освободения” Людмил Хаджисотиров да бъде „изтипосан” като лъжец. Ама тук вече говорим за елементарно възпитание и тежките последствия от неговата липса.
За да е съвсем ясна картинката е задължително едно уточнение: Обяснение за абсурдната раздяла с Удо и неплатените заплати ще има.
Като му дойде времето.
Както му дойде времето и на първия хванат с канабис баскетболист у нас. На Ростислав Диков от Левски ще му се наложи да понесе тежестта на призванието – професионален състезател. Но ще е жалко да се превръща в пример за назидание на останалите.
Е, поне това ще го разберем утре след заседанието на Управителния съвет на баскетболната ни федерация. Същата, която ще има нов президент след 10 дни. А засега желаещ за поста е само един.
Достатъчно красноречиво.
