Вероятно седем партии ще влязат в парламента, според данни от национално представително проучване на "Медиана", направено между 25 септември и 1 октомври сред 1000 души.
Сигурни участници в следващото Народно събрание са шест партии - ГЕРБ, БСП, ДПС, Патриотичният фронт, "България без цензура" и Реформаторският блок, а към настоящия момент "Атака" също има сериозни шансове да преодолее 4-процентната бариера, коментира Кольо Колев, цитиран от БТА.
Според прогнозните резултати при около 3,2 милиона гласували ГЕРБ би получил 31 на сто от гласовете в урните, "БСП лява България" - 21 процента, ДПС - 13,2 на сто, "България без цензура" - 7,5 на сто, Патриотичният фронт - 7,1 на сто, Реформаторският блок - 6.8 процента, а "Атака" - 4,5 на сто, АБВ - 3,7 на сто. Прогнозите се отнасят за гласоподавателите в страната и не отчитат гласовете от чужбина.
Най-вероятната конфигурация е 6-7 партиен парламент и много проблеми за която и да е партия при опита да състави парламентарно мнозинство, прогнозира Колев.
ГЕРБ ще получи най-много депутатски места, но е малко вероятно да има повече от 90. Съответно ще трябва да търси 3-4 партийна коалиция, голяма коалиция или да направи опит да състави правителство на малцинството, коментира социологът.
При 7-партиен парламент, което е най-вероятната прогноза, ГЕРБ би получил 83 мандата, "БСП лява България" - 55, ДПС - 35, ББЦ - 19 депутати, ПФ и Рефоматорския блок - по 18 народни представители, а "Атака" - 12.
Ако в НС влязат шест политически сили, ГЕРБ биха имали 87 народни представители, БСП лява България - 58 народни представители, ДПС - 37 депутати, ББЦ - 21, ПФ - 19, РБ - 18 народни представители.
При осемпартиен парламент ГЕРБ ще има 80 депутати, "БСП лява България" - 53, ДПС - 33, "България без цензура" - 18, Патриотичният фронт - 18, Реформаторският блок - 17, "Атака" - 11, АБВ - 10.
Предстоящите избори ще се проведат в обстановка на нарастващ песимизъм и тревожност за икономическото състояние на страната. Близо половината от избирателите очакват влошаване в рамките на следващата година, отбеляза Колев.
Според него ГЕРБ и БСП не печелят от тази засилена тревожност - не се привиждат като "спасител" за голямата част от избирателите. Връщането на двете големи партии на власт се вижда от мнозинството избиратели като неприемливо - лошо или дори катастрофално. За възможното връщане на ГЕРБ на власт такова е мнението на 40 процента, а за БСП - 42 на сто. Тези данни показват и огромните проблеми с общественото доверие, които би имала всяка от двете партии при опит да съставят парламентарно мнозинство и правителство, коментира социологът.
По думите му се наблюдава засилен негативизъм по отношение на политиката и политическото - близо една трета от избирателите заявяват, че няма нито една партия, която искат да видят в управлението на страната. Според данните 9 на сто смятат, че предстоящите избори ще бъдат честни, 31 на сто отговарят "донякъде", а 38 процента - че няма да бъдат. 18 на сто смятат, че служебното правителство ще работи за честни избори. Можем да очакваме парламентарните избори с най-ниска изборна активност от началото на демократичните процеси досега - около 3,2 милиона избиратели, прогнозира Колев.
Настоящото изследване е част от регулярното проследяване на общественото мнение, което се провежда от Агенция "Медиана". Изследването е национално представително, проведено е с 1000 пълнолетни граждани в периода 25 септември - 1 октомври 2014 г. Проучването е реализирано със собствени средства. "Медиана" носи отговорност за данните, които са публикувани на сайта на агенцията, но не и за некоректно цитиране на данни, както и за интерпретации, направени на база частично или недобросъвестно използване на информация от настоящото изследване. Тази информация се предоставя въз основа чл. 205, ал. 1-4 от Изборния кодекс и съгласно него медиите, които се позовават на данни от това проучване, са длъжни да я оповестят.
Източник: БТА
