„Алфа Рисърч”: Голямата изненада могат да се окажат малките партии
„Алфа Рисърч”: Голямата изненада могат да се окажат малките партии / снимка: Sofia Photo Agency, архив

На финала на една пасивна и доста вяла от страна на основните играчи кампания, в която и ГЕРБ и БСП се държат като партии, чиято участ е вече предизвестена, големият печеливш и голямата изненада могат да се окажат малките партии. Това е основният извод, който се налага от националното представително проучване на агенция „Алфа Рисърч”, проведено в периода 28-30 септември сред извадка от 1100 пълнолетни граждани от цялата страна.

Избирателната активност бележи лек ръст в сравнение с началото на кампанията, основно заради ориентиране на част от колебаещите се към партиите, които са близо до 4%-та бариера и са особено активни в дните непосредствено преди вота на 5 октомври. На база избирателите в България може да се очаква, че около 3,2 млн. до 3,3 млн. ще отидат до урните.

Очакваната активност е по-ниска от тази на изборите през 2013 г. и само силна мобилизация на гражданите в последните няколко дни, както и неизвестният брой гласуващи в избирателните секции в чужбина може да промени тази тенденция, отбелязват социолозите.

Данните на „Алфа Рисърч” показват, че ГЕРБ запазва солидната си преднина пред БСП, но без да я увеличава в хода на кампанията. Около 34% е вотът, на който партията може да разчита на изборите в неделя.

„БСП - Лява България” има съвсем леко отстъпление от позициите си спрямо проучването на „Алфа Рисърч” в началото на кампанията. Тя запазва вота на традиционните си по-възрастни избиратели, но част от средното и по-младо поколение се преориентира към АБВ на Първанов или „Движение 21” на Татяна Дончева. И въпреки сериозния спад спрямо предишните извънредни парламентарни избори през 2013 г., БСП остава втора политическа сила с около 19-20% от твърдо решилите да гласуват.

Обичайно в последните дни на кампанията ДПС възвръща изключително високата мобилизация на своите симпатизанти, чиято концентрация продължава да бъде сред етническите малцинства и в строго  обособени секции. Към момента ДПС събира около 12% от вота на потенциалните гласоподаватели вътре в страната. За по-точна оценка на тежестта на движението и бъдещата парламентарна конфигурация, към тях би следвало да се прибавят и около 80-100 000 гласа от Турция, които е получавало през последните години,смятат от „Алфа Рисърч”.

При тази хипотеза, то би достигнало докъм 15%. Евентуален по-висок вот от южната ни съседка може да повлияе както на избирателната активност, така и не резултатите на движението.

Реформаторският блок (РБ) влезе със силен старт в кампанията, но не съумя да го трансформира в по-сериозна вълна на подкрепа и в момента гравитира около сигурните си 5,5%-6,5% подкрепа. Успех за него е разширяването на влиянието към повече региони, а проблем  липсата на сериозен пробив в исторически силни за традиционната десница големи градски центрове, твърдят от социолозите.

„България без цензура” (ББЦ) потвърждава характеристиките си на силен медиен феномен. След спада, последвал успеха му на евроизборите и отсъствието му от медийната сцена през летните месеци, в момента той отново се връща в играта и позициите му с Реформаторския блок са на практика изравнени, смятат социолозите. Според тях предимството на РБ е, че има по-голям твърд електорат, а на ББЦ, че може да привлече по-компактни групи избиратели в определени региони, които изследванията няма как точно да измерят. Според тях независимо от амплитудите, ББЦ е почти сигурен участник в следващия парламент.

От „Алфа Рисърч” твърдят, че и трите партии, които са близо до 4%-та бариера - Патриотичен фронт (ПФ), „Атака” и АБВ, бележат ясно забележим ръст в хода на кампанията. Поради неравномерното им регионално представителство и много малките разлики между тях, които на практика не надхвърлят размера на статистическата грешка, оценката за това колко и кои от тях ще преминат чертата е много трудна, признават от агенцията.

Анализът на динамиката на електоралното поведение сочи като най-вероятен шестпартиен парламент и трудно съставяне на правителство. При такава хипотеза ГЕРБ би имал около 98-100 депутата, БСП - 53-55, ДПС - 44-46, РБ и ББЦ - по 16-18 всяка. Шестата партия, към момента, най-вероятно Патриотичния фронт, 12 народни представители. Битката обаче както за шестата партия, така и евентуално за седми и осми участник в 43-то Народно събрание може да се окаже твърде оспорвана. Вероятността в парламента да попаднат повече от шест партии би намалила тежестта на най-големите парламентарни групи и би поставила на още по-сериозно изпитание математическите и политически конфигурации за съставяне на правителство, анализират експертите. 

Изследването е част от регулярния мониторинг на обществено-политическите нагласи на агенция „Алфа Рисърч”, публикувано е на сайта на агенцията и е проведено със собствени средства на агенцията. Изследването е проведено в периода 28-30 септември 2014 г. сред 1100 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю по домовете на анкетираните лица.

Последвайте ни

Парламентарни избори 2014