Велико Търново започва процедура за придобиване на частица от мощите на Света Петка, съобщи кметът Даниел Панов. В момента те се пазят в румънския град Яш, с който старата столица има споразумение за сътрудничество.
Кметът на Велико Търново е подписал официалните писма с искането до Светия синод на Румъния и кмета на Яш. Подкрепа на инициативата оказват великотърновският митрополит Григорий и изпълняващият длъжността посланик на България в Румъния Александър Филипов.
„Започваме процедура с нашата митрополия, а също така и с град Яш, за да може да върнем частица от мощите на Света Петка Търновска. Като идеята ни е или за празника на Велико Търново, ако има възможност тогава да го направим, или за празника на Света Петка, който е през октомври", добави Панов.
Света Петка е живяла през втората половина на Х век във византийска Тракия. Родното и място е селището Епиват. Канонизирана е през ХІІ век, заради отказа си от земно богатство и отшелнически подвизи.
След битката при Клокотница, на 9 март 1230 г., цар Иван Асен ІІ изискал мощите и от Латинската империя и ги пренесъл тържествено в столицата Търново. Още по негово време било съставено българско житие на преподобната, като бил написан и разказ за пренасянето на нетленното и тяло в Търново. Най-големият връх в увековечаването на Света Петка обаче е сътвореното от Свети Патриарх Евтимий нейно житие. След падането на Търново под турска власт през 1393 г. мощите на Света Петка, наричана вече Търновска или Българска, били измолени от султан Баязид от владетеля на видинското царство - Константин ІІ Асен, син на Иван Срацимир и пренесени във Видин. Там остават до 1397 г., когато Баязид превзема града и ги подарява на друг свой васал - сръбския княз Стефан Лазаревич.
Мощите на светицата пребивавали в Белград до 1521 г., след което заминали за Цариград. През 1641 г. Цариградската патриаршия изпратила мощите, по молба на молдовския княз Василий Лупу, в столицата му Яш. Там се пазят и днес в църквата "Три светители".
