Нова година се пада по средата на т.нар. мръсни дни, нечисти дни, некръстени дни - от Коледа - раждането на Исус Христос до неговото Кръщаване или кръщаването на водата, което става на Богоявление.
Характерното е за тези дни, че се вярва, че тогава са излизали абсолютно всички караконджули и демони и хората са внимавали да не излизат през нощта, за разлика от съвременността, когато все по-масово става посрещането на Нова година навън, на площадите. Това каза гл. ас. д-р Ива Станоева от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН пред БГНЕС.
Тя обясни, че Нова година е един от основните празници, които са ядрото на зимната календарна обредност. Тя се пада по средата на т. нар. мръсни дни, а в традиционната култура, по тяхно време на българите им се е налагало да излизат навън винаги е трябвало да имат скилидка чесън в дрехите си, за да се пазят от демоните. „Поставяли са нищелки или пък сито пред вратите, за да не влизат тези караконджули вътре в къщата”, каза д-р Станоева. Самата Нова година пък е била известна като Сурва или Сурваки и това е свързано с един от най-характерните обичаи на този ден - Сурвакането. Така ако днес Нова година се празнува предимно извън къщата, то сурвакането поне е останало. Д-р Станоева забелязала, че в последните години има все повече хора, които сами в дома си правят сурвакница, а не им я купуват. „В традиционната култура в различните региони на страната те са се украсявали по различен начин”, разказа още Ива Станоева.
Така например е районите, където е развито основно земеделието, сурвакниците са се украсявали със сушени плодове, с пуканки и с малки кравайчета, докато в планинските райони, където основно е било развито животновъдството - например - Родопите - там преобладават предимно украси с вълнени конци. „Сега може и да се получава един по – обобщен образ на българска сурвакница, която трябва да има пуканки, сушени плодове, люти червени чушки или чесън, лук, кравайчета”, посочи експертката. Сурвакници с цветни и лъскави ленти, които помним от близкото минало, всъщност се появяват у нас през 30-40 години на XX в. И в миналото и днес обаче е важното дървото, от което се прави да бъде плодовито и да ражда плод. „Предпочита се дрян, защото той първи цъфти и най-дълго живее и по този начин се вярва, че когато се удря гърбът, човекът, по който се удря той ще поеме тази сила и здравина на дървото и ще му се осигури и на него дълъг и здрав живот”, каза тя.
Оказва се, че и елхата идва късно в България в края на XIX в. от Русия по време на войната. "”Руските войници в по-големите градове са украсявали коледно дърво, но тя много бързо навлиза в българската култура и вече за нас тя си е традиция”, отбеляза д-р Станоева. В СССР има период от 15 години, в който е било забранено да се украсява елха - от 1920 до 1935 г., защото е била свързана с религията. Когато отново се разрешава елха в СССР, тя вече се свързва с Нова година, докато Коледа се празнува в тесен семеен кръг и никога не е била официален празник по време на социализма.
За разлика от Коледа, когато вечерята е постна, то за Нова година в традиционната култура задължително трябва да има и да се яде месо на трапезата. „Да се приготви свинската глава на прасето, което е било заклано преди Коледа, на друго места се гледа поне да се приготви пача от краката или ушите на прасето - важното е да има свинско и да има пиле, може да е кокошка, петел или пуйка. Вярва се, че това ще носи благоденствие на целия дом”, каза д-р Станоева. Друго типично за трапезата на Нова година е баницата с късмети, която и досега присъства на трапезата, макар и късметите да са различни. Не като пожелания, а като вид. Така едно време в късметите в баницата са били наричани предварително дрянови пъпки. „Подбирали са се различни по форма, с различен брой пъпчици и по този начин са наричал, например точно тази клонка е за здраве, другата е за добитък , за пари и т.н., за разлика от днес, когато се слагат или изписани с късметчета с много по-голямо разнообразие от пожеланията”, обясни д-р Станоева. Тя каза свърза това и със съвременния начин на живот, който предполага, че човек има нужда от късмет в много повече начинания, отколкото в традиционната култура, когато всичко е било насочено основно към здравето на хората и на животните, към берекет и към плодородие. „Затова всичко, което се е правило е било с такава цел - затова и са се сурвакали”, каза експертката.
Наричания за пари е имало и в миналото, тъй като, откакто съществуват парите, всеки е искал да ги има, отбелязва изследователката и добавя: дори и на сурвакарите, стопаните са им давали или малки кравайчета, или сушени плодове или дребни парички. За любов пък е имало различни гадателски практики. „Едно от нещата е питата, която се прави за вечерта и се раздава на всеки един, за да се види какъв ще му бъде късметът. И момите, и ергените в съответната къща са запазвали едно залъче от тази пита и са я слагали под възглавницата си и са вярвали, че този, когото сънуват, за него ще се омъжат”, посочва д-р Станоева. Тя обясни още, че в някои райони на страната точно по това време се прави и обичаят напяване на пръстени или Ладуване, което на други мета е по Еньовден.
Старите българи са гадаели и по листенца от чемшир, по люспи от лук, по дрянови пъпки. Семейството се събирало и са хвърляли в огъня или дрянови пъпки или зрънца от жито. Ако те се разпукнат и подскочат, това значи, че този, който ги е хвърлил ще бъде здрав. „Всичко е било насочено в тези празници на Бъдни вечер, на Нова година и на Игнажден на 20-ти да се осигури здраве и благополучие за следващата година или да се види каква ще бъде тя за семейството или за отделния човек”, каза експертката. Тя обясни, че всичко това е свързано със зимното слънцестоене - 20 декември е най-краткият ден в годината и от там започва денят да нараства. Така древните хора още много преди християнството са вярвали, че тогава се ражда новото слънце. „Независимо в какъв тип култура е, през тези празници хората са гледали напред и са искали да осигурят една хубава, здрава и благополучна година. Молбите и желанията на стопанина са били насочени към всички - към семейството, към рода, към селото”, казва Ива Станоева. Макар и да звучи странно за днешния българин, в традиционната култура не са се подарявали подаръци, например. Макар и превърнато вече в традиция, в традиционната българска култура преди модерните времена не е имало подобна практика.
