Тодоровден е църковен празник, който се отбелязва винаги в първата събота на Великденските пости. На този ден, както и на 17 февруари, Църквата възпоменава паметта на св. Теодор Тирон. Почитта към св. Теодор е засвидетелствана още в ранните векове.
Преданията разказват, че на този ден светецът обличал девет кожуха и отивал при Бога да проси за лято. Във връзка с изградената представа за светеца на този ден стават надбягванията с коне. Отличилият се кон бива накичен с венец и тръгва пръв за село, причакван вкъщи от мома или млада булка. В къщата на щастливия домакин се спретва и хорото. На този ден жените месят и раздават обредни питки и хлябове, наречени „конче" или „копито", на които от тесто се измайсторяват съответните фигурки. Хлябът се раздава на роднини и съседи за здраве на конете.
Тодоров ден се нарича още Тудорица или Конски Великден. Отбелязва се с тържествено почитане на коня, с бурните български кушии (надбягване с коне). При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, с пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. После идва ред на атрактивното конно състезание – кушията.
Победителят в кушията се награждава – конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин – риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода.
На този ден не се яде целия ден праз лук, за да няма болести по конете. Друг много популярен ритуал на този ден е миенето. В ранни зори се къпят малките деца, за да не боледуват.
Преди кушията жените трябва да измият косите си с вода, в която е престояла слама от конските ясли. Миенето става в леген, а когато конете и ездачите тръгнат към кушията, жената плисва водата след тях. Така им пожелава успех, а нейната коса ще стане лъскава и здрава като конската грива. След това вече е забранено да се мият косите, особено след залез слънце. Смята се, че това носи болести.
Имен ден празнуват Божидар, Божидара, Дора, Дорина, Доротея, Теодор, Теодора, Теодорина, Тодор, Тодора, Тодорка.
Преданията разказват, че на този ден светецът обличал девет кожуха и отивал при Бога да проси за лято. Във връзка с изградената представа за светеца на този ден стават надбягванията с коне. Отличилият се кон бива накичен с венец и тръгва пръв за село, причакван вкъщи от мома или млада булка. В къщата на щастливия домакин се спретва и хорото. На този ден жените месят и раздават обредни питки и хлябове, наречени „конче" или „копито", на които от тесто се измайсторяват съответните фигурки. Хлябът се раздава на роднини и съседи за здраве на конете.
Тодоров ден се нарича още Тудорица или Конски Великден. Отбелязва се с тържествено почитане на коня, с бурните български кушии (надбягване с коне). При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, с пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. После идва ред на атрактивното конно състезание – кушията.
Победителят в кушията се награждава – конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин – риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода.
На този ден не се яде целия ден праз лук, за да няма болести по конете. Друг много популярен ритуал на този ден е миенето. В ранни зори се къпят малките деца, за да не боледуват.
Преди кушията жените трябва да измият косите си с вода, в която е престояла слама от конските ясли. Миенето става в леген, а когато конете и ездачите тръгнат към кушията, жената плисва водата след тях. Така им пожелава успех, а нейната коса ще стане лъскава и здрава като конската грива. След това вече е забранено да се мият косите, особено след залез слънце. Смята се, че това носи болести.
Имен ден празнуват Божидар, Божидара, Дора, Дорина, Доротея, Теодор, Теодора, Теодорина, Тодор, Тодора, Тодорка.
