/ БТА

Защита от натиск, промени в кадровата политика, по-прозрачни конкурси и контрол върху процедурите във Висшия съдебен съвет (ВСС) бяха сред основните акценти в поредния ден от изслушванията на кандидатите за членове на съвета от парламентарната квота. В концепциите и отговорите си пред парламентарната правна комисия кандидатите очертаха различни подходи към проблемите в съдебната система, но се обединиха около необходимостта от повече независимост, предвидимост и обществено доверие.

Общата диагноза е за задълбочаваща се криза на доверие, която изисква не само промяна в институционалния модел, но и конкретни действия за възстановяване на авторитета на правосъдието.

Адвокат Таня Радуловска постави в центъра на концепцията си дефицита на справедливост, който според нея се усеща както от съдиите, така и от обществото. Тя заяви, че целта на новия ВСС трябва да бъде по-качествено и ефективно правосъдие. Сред предложенията ѝ са публичен регистър на срещите на членовете на съвета и деклариране на контактите им с депутати и представители на изпълнителната власт. Радуловска настоя и за превантивен подход при защитата на магистратите от натиск.

Кадровата политика беше сред водещите теми и в изказването на адвокат Силвия Цанова. Тя посочи, че командироването, кариерното израстване и натовареността не трябва да се използват като инструменти за натиск върху съдиите. Предложи максимален срок на командироване от 24 месеца и подкрепи централизираното разпределение на натовареността, както и ежегоден анализ на дисциплинарната практика.

Адвокат Петьо Славов също акцентира върху необходимостта от по-предвидима кадрова политика и обективен анализ на дейността на ВСС. Той подкрепи прецизирането на правилата за командироване и въвеждането на процедурен контрол върху конкурсите, който да гарантира спазването на критериите, без да се навлиза в същността на оценяването.

Съдия Михаил Малчев определи конкурсните процедури като нуждаещи се от повече предвидимост, своевременност и ясни срокове. Според него трябва да бъде преодоляно усещането за предрешеност при избора на магистрати, а командироването да се осъществява при единни правила и ограничени срокове. Иван Ранчев също обърна внимание на бавните конкурси и недостатъчната конкуренция при избора на административни ръководители, като предложи създаването на годишна карта на натовареността на магистратите.

Защитата от натиск и влиянието в съдебната система

Необходимостта от по-активна защита на съдиите от институционален и външен натиск беше сред основните акценти и в представянето на съдия Цветко Лазаров. Той заяви, че не трябва да се допуска влияние върху вътрешното убеждение на магистратите, а ВСС има отговорността да гарантира тяхната независимост.

Лазаров е предложен самостоятелно от народния представител от „Прогресивна България“ Румен Миланов. При представянето на кандидатурата му Миланов подчерта, че предлага независим магистрат, а не човек, който да изпълнява политически поръчки в съвета.

Като аргумент за устойчивостта на съдията при натиск той разказа за случай от април 2017 г., свързан с Мартин Божанов – Нотариуса. По думите на Миланов Божанов е направил опит за намеса по дело, докладвано от Лазаров, като демонстративно заявил, че съдебният състав няма да разглежда негови дела. Последвали искания за отвод, подкрепени с копия на документи, които Миланов определи като фалшиви.

Лазаров уведомил председателя на съда и потърсил съдействие от компетентните органи. През май същата година сезирал и главния прокурор, а през 2020 г. бил изслушан от Съдийската колегия на ВСС по случая.

В концепцията си Лазаров поставя акцент върху подобряването на механизма за реакция при сигнали за натиск над магистрати. Той предлага ясни правила за действие и комуникация с прокуратурата и Инспектората на ВСС. Сред останалите му идеи са промени в Закона за съдебната власт, свързани с кадровата политика и конкурсите, както и създаване на публичен регистър с данни за нарушения и наказания на магистрати.

Според него обществената и медийната критика е допустима, но не трябва да се упражнява по време на висящо дело. Като форма на натиск той определи и скандиранията пред съдебни сгради, особено в по-малките населени места.

Лазаров подкрепи и идеята за независим одит на системата за случайно разпределение на делата, като отбеляза, че макар електронната система да разполага със сериозни гаранции, допълнителната проверка е необходима за възстановяване на общественото доверие.

Подобна тема постави и адвокат Цвета Рангелова, която предложи надграждане на публичната информация за работата на ВСС с инструмент за проследяване на ключови процедури – конкурси, избори на административни ръководители, атестиране, командироване и дисциплинарна дейност.

Кандидатурата на Рангелова е внесена от сдружение „Движение – Ние жените“ и е подкрепена от парламентарната група на „Възраждане“. Тя има над 24 години адвокатски стаж и е била народен представител в 48-ото, 49-ото, 50-ото и 51-вото Народно събрание, където е участвала в работата по законодателни промени, включително в областта на съдебната власт.

Рангелова заяви, че при публичен и политически натиск ВСС трябва да реагира своевременно. Ако бъде избрана, тя би възобновила проверките за зависимости в съдебната система, като посочи, че няма доверие в докладите на настоящия състав на съвета.

Тя подкрепи съдийското самоуправление и възможността общите събрания на съдилищата да участват в избора на своите председатели. Според нея при конкурсите за попълване на отделения трябва да се оценяват съдебни актове само по съответната правна материя.

Различни позиции за бъдещето на прокуратурата

Темата за избора на главен прокурор също предизвика различни предложения сред кандидатите. Михаил Малчев заяви, че новият главен прокурор не трябва да бъде авторитарна фигура, и предложи предварително да бъде изяснен профилът на кандидата. Според него трябва да има възможност за граждански номинации и участие на министъра на правосъдието.

Иван Ранчев също акцентира върху прозрачността и необходимостта от ясно профилиране на кандидатите. Светлозар Георгиев изрази по-различна позиция, според която България няма нужда от главен прокурор, ако ръководителите на отделните прокуратури могат да осигурят функционирането на държавното обвинение.

Защитата на магистратите от неформални мрежи на влияние беше сред темите, засегнати и от Калин Баталски. Той подчерта, че ВСС не трябва да се капсулира спрямо професионалната общност и че съдиите трябва активно да участват в решаването на проблемите на системата. Иван Ранчев настоя за публикуване на докладите на ВСС за кръговете на влияние и за възможност съветът да извършва проверки по подобни случаи.

Светлозар Георгиев предложи и създаването на орган за последващ контрол върху използването на специални разузнавателни средства, когато те вече не се експлоатират или са били използвани по досъдебни производства.

Натовареността и бавните дела остават системен проблем

Кандидатите обърнаха внимание и на натовареността на съдилищата, забавянето на делата и недостига на ресурси. Михаил Малчев предложи единен стандарт за измерване на натовареността, разместване на ресурсите и подпомагане на съдилищата според реалните им потребности.

Иван Ранчев посочи недостига на вещи лица и забавянето на експертизите като фактори, които затрудняват правораздаването. Силвия Цанова подкрепи централизираното разпределение на натовареността, а Светлозар Георгиев обърна внимание, че продължителността на делата често е свързана с некачествени досъдебни производства и недостатъчно убедително събрани доказателства.

Въпреки различията в конкретните предложения, изслушванията очертаха общо разбиране за необходимостта от по-прозрачен и предвидим ВСС, който да защитава независимостта на магистратите и да носи отговорност пред обществото и професионалната общност.

Основният въпрос остава дали новият състав на съвета ще успее да превърне заявените от кандидатите принципи в реални механизми за промяна, или ще възпроизведе проблемите, които самите те открояват.

Комисията по правни въпроси към Народното събрание изслушва кандидатите за членове на ВСС от парламентарната квота в периода от 2 до 6 ноември. Според предварително утвърдения график общо 20 кандидати трябва да бъдат изслушани.

Добави ни в предпочитани източници в Google