Светият синод с позиция за трансплантацията на органи

БПЦ възприема донорството, и в частност - трансплантациите, като изява на любов, като вид алтруизъм

донорство
донорство / iStock/Getty Images
БПЦ възприема донорството, и в частност - трансплантациите, като изява на любов, като вид алтруизъм
Светата църква приема трансплантациите, както и всичко останало, свързано със здравето на човека и борбата му със смъртта, с особен интерес, разбиране и необходимата сериозност. Напълно разбира измерението на проблема, както и възможностите, които трансплантациите откриват и съответно огромния дълг на Църквата пред обществото, пред медицинската практика, пред реципиентите и пред евентуалните донори. В случая Църквата желае да се помогне на реципиента, но да не се забравя и за уважението към донора и той да не бъде подценяван, се казва в позиция на Светия синод на Българската православна църква - Българска патриаршия по Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки.

Премиерът готов да стане донор: Спасяваш живот и част от теб продължава да живее


Българската православна църква възприема донорството, и в частност - трансплантациите, като изява на любов, като вид алтруизъм. Донор означава "дарител", събрат, който дарява - не просто орган, а живот и надежда. Даряване означава осъзнато, ненасилствено и свободно взето решение. Да дариш означава да проявиш обич и съпричастие.

Църквата отстоява своето учение, че човекът е уникална и неповторима идентичност: психотелесна свързаност между вечната му душа и неговото тяло, а не просто биологична единица. Човекът не е предпоставка на себе си, неговото съществуване е дар от Бога. И въпреки че животът е даден на човека така, че той да притежава правото дори да го дари на своя ближен, като саможертва пред Всемилостивия, човешката душа и човешкото тяло принадлежат единствено на самия човек и на Бога.


Започва кампания за насърчаване на донорството (ВИДЕО)


БПЦ не приема, че незаявеният отказ трябва да се тълкува като съгласие, защото липсата на отказ, освен на възможно съгласие, може да се дължи и на множество други причини - като неинформираност, липса на възможност за волеизява, не на последно място - липса на взето решение.


За приемането на трансплантациите от Църквата са налице три основни положения, се посочва в позицията. В нея се казва, че Църквата съзнава хуманния си дълг спрямо реципиента, който иска да живее, но себе си съзира по-скоро в ролята на защитник на донора, комуто следва да се запази възможността на свободен избор, т. е. свободно да избере дали да стане такъв и да даде от себе си. Църквата по никаква причина или повод няма да пожертва дължимото уважение към донора заради нужда от оцеляване на реципиента. Защото тук целта следва да е доброволното дарение от страна на донора, а не удължаването живота на реципиента на всяка цена. Реципиентът приема само тленен орган от смъртно тяло, докато донорът дарява, движен от своята душа, която е безсмъртна, гласи още становището на Светия синод.

При даряването на орган задължително трябва да се взима "съзнателното съгласие" на донора, т. е. донорът трябва да осъзнава действието си или, ако по някаква причина е изпаднал в мозъчна смърт, свободно и не по принуда да е изявил съгласие за взимането на органите му. Донорът трябва винаги да е дарител.


3/4 от българите биха потърсили донор, но едва 1/3 биха дали съгласие за донорство


Църквата може да приеме трансплантациите единствено като изява на обич, взаимност, или на саможертвен порив, на освобождаване от мрежите на егоизма. Но Тя няма никога да ги приеме, ако те са изражение на алчността и користолюбието, отчуждаващи дарителя от самото му дарение.

По отношение на мозъчната смърт се изисква да се гарантира точното спазване на международно приетите критерии за диагностициране на мозъчната смърт. Затова е необходимо да има достоверно и ясно констатиране на причините за мозъчната смърт. В заключение от БПЦ дават благословение за извършване на трансплантациите при изпълнение на следните условия: строго и регламентирано спазване на фундаменталните биоетични принципи; установяването на мозъчната смърт да се извършва по строго определени клинични критерии, чрез високоспециализирани инструментални изследвания (ангиография, ЯМР и други методи) от абсолютно независима (външна) комисия. Понастоящем, законът и наредбите в България допускат диагностицирането на мозъчна смърт и без осъществяването на инструментални доказателствени изследвания, което църквата не би могла да приеме; писмено информирано съгласие (волеизявление) от донора и близките му (кои органи, клетки и тъкани да бъдат взети при евентуална мозъчна смърт), а не презумпция за повсеместно съгласие с донорството. Необходимо е целият клиничен процес на трансплантацията да се координира и осъществява от утвърдени национални трансплантационни болнични центрове.





 
БТА