Над 2 млн. евро ще си поделят България и Гърция за различни дейности и мерки за опазване на египетския лешояд на Балканите. Проектът се финансира по програма LIFE+ на Европейската комисия и фондация„Левентис". Основните дейности по него ще са обучение на населението по темата и различни проучвания на местообитанията на лешояда. Ще се изследва храната му, ще се подобряват и нишите за гнезденe. Предвижда се с парите да се осигури и охрана на конкретни местообитания и подхранване на двойките птици. Работи се и по изграждане на международна мрежа от експерти от Европа, Африка и Азия, за да се реши проблема с емиграционните пътища на птицата.
Египетският лешояд е сред най-интелигентните животни по целия свят, заяви Николай Терзиев от Българското дружество за защита на птиците. Между 10 и 20 000 египетски лешояда са останали в целия свят. Около 90 от тях са на Балканския полуостров, а около 32 са в България. Естествените причини за смъртта им са болестите, а в основата на изкуствените стои човекът. Това обясни Николай Терзиев и уточни, че основният проблем е унищожаването на местообитанията им.
"Много сериозен проблем е използването на определени химикали в селското стопанство - пестицидите и отровите. Египетският лешояд в миналото е помагал на хората, като е почиствал от органични отпадъци населените места и по този начин е предпазвал от зарази. Умиращите египетски лешояди са индикатор за проблем, защото умират и от пестицидите, а те ядат горе-долу същото нещо, което ние ядем", обясни Николай Терзиев и допълни, че безпокойството, бракониерите, иманярите, както и електрическите стълбове също са сред основните проблеми.
344 електрически стълба са изолирани през изминалото лято, съвместно с ЕVN, каза за Дарик Светослав Спасов от дружеството. До края на следващата година още около 700 стълба да бъдат изолирани, като това се прави основно в зоните по НАТУРА 2000 - Сакар, Западна Странджа, Каменски Баир, Сините камъни и други. На 20 египетски лешояда предстои да бъдат поставени сателитни предаватели, за да се проследяват емиграционните им пътища.
Подобен проект имаше и за царските орли, но от общо 19 орела само 3 са оцелели, каза още Спасов. Останалите са загинали основно от електрически ток, други са били отровени или убити, а трети са в неизвестност.
Осиновеното от Дарик царско орле е сред трите оцелели орела, допълни още Светослав Спасов. Птицата, кръстена „Дарик 2", е на година и половина. В момента „Дарик 2" се намира между Анкара и Истанбул и е сред най-дълго оцелелите орлета по проекта,обясни още Спасов.
През тази година още 3 царски орлета ще бъдат снабдени с такива сателитни предаватели.
