Едва 13% от българите биха станали приемни родители, въпреки че над 90% от тях знаят какво представлява приемната грижа. Това показват данни от национално изследване на фондация „За Нашите Деца", проведено сред 800 души на възраст от 18 до 60 години. Като основни мотиви за резервираност към тази форма за отглеждане на деца хората посочват сериозната отговорност и ангажиментите на приемния родител, както и наличието на собствено семейство.
Данните потвърждават бавната промяна в мисленето на активното население по отношение на възможностите за приемане на деца от социалните институции. От друга страна изследването показва повишена информираност на обществото по темата за приемната грижа - малко над една трета от анкетираните споделят, че знаят много по темата, а повече от половината имат най-обща представа. Неразбиране по темата се наблюдава основно сред по-ниско образованите обществени групи, както и сред по-младите.
Водещият мотив на потенциалните кандидати за приемни родители, които са около 13 процента от анкетираните, е положителното влияние, което приемната грижа би имала върху детето и възможността да му се помогне.
Финансовите мотиви също са отбелязани като сериозен стимул, като всеки четвърти от изразилите готовност да станат приемни родители, го извежда като основен фактор. Професионалните приемни родители получават заплата на стойност от 130% от минималната работна заплата за страната, която се равнява на 351 лв. за едно дете, и се увеличава в зависимост от броя на отглежданите в семейството приемни деца.
