Основните страхове на децата са свързани с това да не изостанат материално от връстниците си
Българските деца днес са умни и интелигенти, но объркани и без подкрепа, коментира за БТА доц. Михаил Околийски, експерт в Световната здравна организация (СЗО).
Децата на родители, живеещи в страна в дъното на световни класации по щастие, също толкова не са щастливи, допълни Околийски. Основните страхове на днешните деца са свързани с това да не изостанат материално от връстниците си. За разлика от децата в Западна Европа, българчетата непрекъснато сравняват дрехите си, кварталите, в които живеят, колите на семейството, почивките, причина, за което са родителските сравнения. Друг страх за българските деца е свързан с невъзможността да създават хармонични и трайни приятелства, основани на взаимно доверие.
Българското дете тъгува по загуби, разпад на семейство и връзки, но нито училището, нито родителите, нито обществото като цяло могат да му помогнат да я преодолее, коментира експертът. Децата ни не знаят как да влизат и излизат от влюбване. Влюбват се и смятат, че това е за цял живот, докато връстниците им от Западна Европа още от ранна възраст са научени, че нито една връзка по време на съзряването не е трайна.
Новите страхове на децата на късния преход са свързани с отговорността на самостоятелните решения за разлика от децата и родителите на социализма, за решаването на чиито проблеми се грижеше държавата, коментира експертът.
Липсата на достатъчно специалисти, които да работят с децата, както и неспособността на българските родители да общуват с децата е причина за нарастващата агресия в училище, както и за отключването на депресии и падането на възрастта за опити за самоубийства. В Дания например в рамките на десет години са обхванали почти изцяло училищата със специалисти, които помагат на децата да преодоляват загубата на родител, близък приятел. В България това не се разглежда като проблем и децата са оставени да разчитат на умения на роднини, за да се справят със скръбта по близки.
Децата и сега, и преди са радостни от това да играят, да имат приятели, да пътуват и постигат успехи в значими за тях неща, коментира още експертът.
Thinkstock/Getty Images
Българското дете се различава от европейското с нездравословния си начин на живот, който се изразява в ранните опити за тютюнопушене, употреба на алкохол, сексуални контакти. Намалената физическа активност, консумирането на нездравословни храни и напитки, водещи до затлъстяването, е сред другите отличителна черти на нашите деца от европейчетата.
Сред основните проблеми в съвременно образование на България според експерта е липсата на сексуално обучение в училище. Националният център за обществено здраве и анализи по проект, финансиран от норвежкия финансов механизъм, е разработил наръчници за психично и сексуално здраве за ученици в 9-11 клас. От регионалните здравни инспекции вече са обучени преподаващи материята, но към момента все още не е масово обучението в българските училища.
