Инициатива за поставяне на бюст-паметник в София на 28-ия американски президент Удроу Уилсън обявиха Камарата на следователите и Асоциацията на прокурорите в страната.
Поводът е днешната 101-а годишнина от подписването на Ньойския мирен договор, с който се поставя краят на участието на страната ни в Първата световна война.
„На 27 ноември 2020 г. се навършват 101 години от подписването на Ньойския мирен договор, с който се поставя края на участието на България в Първата световна война. Териториалните клаузи на договора са убийствени за страната ни. С тях са отнети близо 11 300 кв. км. български земи. На Кралството на сърби, хървати и словенци /бъдещата Югославия/ са дадени Западните покрайнини /Царибродско, Босилеградско, части от Кулско и Трънско/ и Струмишката околия; Южна Добруджа остава част от Румъния, а Западна Тракия е поставена под контрола на съюзниците от Антантата и впоследствие е предадена на Гърция", посочват прокурорите и следователите.
"Малко известен факт е, че териториалните претенции на трите ни съседки са били далеч по-големи и под въпрос е било поставено самото съществуване на България като суверенна държава. Решителната намеса на тогавашния американски президент Удроу Уилсън предотвратява това. Категоричното му заявление, че той по-скоро ще напусне Парижката мирна конференция, отколкото да се съгласи с подялбата на един народ със самостоятелна държава и вековно минало, възпира тези агресивни претенции и в крайна сметка, макар и териториално орязана, страната ни оцелява и запазва своето самостоятелно съществуване. Достойното поведение на президента Уилсън във френската столица е основната причина той да стане Нобелов лауреат за мир през 1919 г.", допълват в съобщението си те.
По думите им за 101 години в столицата на България не е поставен никакъв знак или символ, който да напомня за огромните заслуги, които президентът Уилсън има за запазване териториалната цялост на родината ни след Голямата война.
"Наясно сме, че един век по-късно светът е различен и сега е време за премахване, а не за поставяне на граници, особено тук на Балканите. Но същевременно историята трябва да бъде помнена, за да не бъдат повтаряни грешките ѝ, а също така трябва да бъдат помнени и почитани тези, които са се опитвали да ги предотвратяват. Затова ние от Асоциацията на прокурорите в България /АПБ/ и Камарата на следователите в България /КСБ/ предприемаме инициатива за поставяне на бюст-паметник на президента Удроу Уилсън в София, чрез който да бъде изразена признателността на българския народ към неговите заслуги за запазване на националния ни суверенитет и териториалната ни цялост. За целта ще направим необходимите административни постъпки пред Столична община и вярваме, че идеята ни ще бъде осъществена", посочват още от Камарата на следователите и Асоциацията на прокурорите в страната.
"Надяваме се нашата инициатива да бъде подкрепена както от други организации, така и от българските граждани!“, завършват съобщението си те.
Поводът е днешната 101-а годишнина от подписването на Ньойския мирен договор, с който се поставя краят на участието на страната ни в Първата световна война.
„На 27 ноември 2020 г. се навършват 101 години от подписването на Ньойския мирен договор, с който се поставя края на участието на България в Първата световна война. Териториалните клаузи на договора са убийствени за страната ни. С тях са отнети близо 11 300 кв. км. български земи. На Кралството на сърби, хървати и словенци /бъдещата Югославия/ са дадени Западните покрайнини /Царибродско, Босилеградско, части от Кулско и Трънско/ и Струмишката околия; Южна Добруджа остава част от Румъния, а Западна Тракия е поставена под контрола на съюзниците от Антантата и впоследствие е предадена на Гърция", посочват прокурорите и следователите.
"Малко известен факт е, че териториалните претенции на трите ни съседки са били далеч по-големи и под въпрос е било поставено самото съществуване на България като суверенна държава. Решителната намеса на тогавашния американски президент Удроу Уилсън предотвратява това. Категоричното му заявление, че той по-скоро ще напусне Парижката мирна конференция, отколкото да се съгласи с подялбата на един народ със самостоятелна държава и вековно минало, възпира тези агресивни претенции и в крайна сметка, макар и териториално орязана, страната ни оцелява и запазва своето самостоятелно съществуване. Достойното поведение на президента Уилсън във френската столица е основната причина той да стане Нобелов лауреат за мир през 1919 г.", допълват в съобщението си те.
По думите им за 101 години в столицата на България не е поставен никакъв знак или символ, който да напомня за огромните заслуги, които президентът Уилсън има за запазване териториалната цялост на родината ни след Голямата война.
"Наясно сме, че един век по-късно светът е различен и сега е време за премахване, а не за поставяне на граници, особено тук на Балканите. Но същевременно историята трябва да бъде помнена, за да не бъдат повтаряни грешките ѝ, а също така трябва да бъдат помнени и почитани тези, които са се опитвали да ги предотвратяват. Затова ние от Асоциацията на прокурорите в България /АПБ/ и Камарата на следователите в България /КСБ/ предприемаме инициатива за поставяне на бюст-паметник на президента Удроу Уилсън в София, чрез който да бъде изразена признателността на българския народ към неговите заслуги за запазване на националния ни суверенитет и териториалната ни цялост. За целта ще направим необходимите административни постъпки пред Столична община и вярваме, че идеята ни ще бъде осъществена", посочват още от Камарата на следователите и Асоциацията на прокурорите в страната.
"Надяваме се нашата инициатива да бъде подкрепена както от други организации, така и от българските граждани!“, завършват съобщението си те.
