Стотици колеги и приятели на Георги Русев се простиха с него. Знаменитият актьор почина в петък на 82-годишна възраст. Поклонението беше в столичната църква "Свети Седмочисленици".
Русев, който има в театъра повече от 160 роли, е любимец на зрителите най-вече заради екранните си превъплъщения. Емблематични остават героите му във филми като "Преброяване на дивите зайци", "Вилна зона", "Дами канят", "Оркестър без име", "Опасен чар", "Вчера". Репликите, които той е изричал в киното, отдавна са станали част от ежедневието ни. Сред най-популярните са "Кучета и котки може, а прасета не може", "Кюфтетата без лук не ги одобрявам", "Като говориш с мен, ще мълчиш".
Георги Мишев, Иван Ничев, Татяна Лолова, Павел Поппандов, Георги Мамалев и Мариан Бачев се връщат в спомените си за Георги Русев.
Георги Мишев е авторът на много от култовите реплики, които стават запазена марка на актьора Георги Русев. Сценаристът на "Преброяване на дивите зайци", "Вилна зона", "Дами канят" признава, че благодарение на Русев текстовете му са оживявали.
Георги Мишев: На хартията текстът е едно, друго е, когато мине през един талант, през един човек, който на глината вдъхва дух и я превръща в нещо живо. Това беше Георги Русев. Бяхме с него един тандем, даже като сиамски близнаци бяхме, и аз сега чувствам, че половината от мен я няма. Много ми липсва той. Георги Русев беше актьорът, който започна да прокарва истинската линия в нашето кино. Той беше сред хората, които се бориха за истината и успяваше да я покаже. Той ни показваше такива, каквито сме.
Режисьорът Иван Ничев, в чийто филм "Пътуване към Ерусалим" Георги Русев направи последната си роля в киното, казва: "Много го обичах него, защото той действително е един от великите актьори на България. Той беше безкрайно скромен човек. Аз не съм го чул един път да се е похвалил с нещо или да се оплакал от нещо. Когато снимахме последния филм, той вече беше прекарал може би някакъв инсулт, за който аз не знаех. Но виждах, че ръката му трепереше. Той правеше всичко възможно това да не се види и то въобще не се отрази на участието му във филма, на играта му. В един момент аз му зададох някакви въпроси, а той ми отговори, че му няма нищо особено, че било дреболия".
Татяна Лолова дълго време беше сценичен партньор на Георги Русев. В Театър 199 те играеха представлението "Нищо не помня".
Татяна Лолова: Когато започнахме да играем "Нищо не помня" имахме една смешка. Когато питаха Гочето какво играеш и той казваше: Нищо не помня. Пък те му отговаряха: То едно ли е, че да го запомните. Много се шегувахме и когато ни казваха, че сме звезди, защото аз обяснявах, че не сме звезди, а сме слънца. Дълго спорихме кой го е измислил това нещо. Той беше винаги сериозен, но имаше една малка, лека, хитра усмивчица в края на устните и в края на очите.
Павел Поппандов: Изключително етичен, фин, деликатен човек и в същото време чудовищен на сцената и пред камерата.
Георги Мамалев: Много ми е тъжно да говоря в момента. Отиде си един много голям артист. Публиката има щастието да го гледа в многото филми, които той е заснел. Отиде си един много честен и почтен човек.
Мариан Бачев: Той е изключително достоен човек. Никога не сте го чули да мрънка, че му е ниска пенсията например. Той сам е решил да слезе от сцената в най-върховата си точка, за което трябва да имаш много голяма сила. Четох интервюта с него тези дни и в едно от тях той казва: Предпочитам хората да ми кажат колко добре съм играл, отколкото аз да се погледна отстрани и да разбера, че не е било чак толкова добре.
Георги Мишев: С Георги Русев си отива една школа на истинските майстори. Страхувам се да не се замести от фалшификати. Много неща губим с изчезването на този човек, но дано остане някаква поука. От култовите реплики негова любима беше: "Когато ще говориш с мен, ще мълчиш". Сега, когато ние говорим за Георги Русев, май трябва да помълчим и трябва да гледаме филмите му, за да се вдъхновяваме за живота нататък.
