Като „собственик на рибен ресторант" заедно с публиката си посреща тази вечер именния си ден актьорът Николай Урумов. На сцената на Сатиричния театър той ще играе в постановката "Последният полов атлет". В предаването на Дарик „Реактивно" Николай Урумов призна, че са малко празниците, които той е посрещнал извън театъра.
Не е кулинар и затова ще се присъедини към празника, който му подготвят, след края на представлението. Риболовът също не е успял да го изкуши засега, макар да вижда чар във времето за размисъл покрай въдицата.
На Никулден в ефира на Дарик Николай Урумов разказа за ролята си тази вечер, за театъра и въдиците в живота на българите, както и за трите желания, които си е приготвил, ако срещне златната рибка:
„В Сатирични театър - „Последният полов атлет" от Нил Саймън, комедия на плевенския театър, постановка на Бойко Илиев. Моят герой е собственик на рибен ресторант", разказа за постановката обичаният актьор и допълни: „Много са малко именните и рождените дни, на които да не съм бил на работа, пък е и приятно, защото споделяш всичко това не само с колегите, но и с цялата зала, защото това е твоето семейство, публиката. Те съпреживяват с теб твоите чувства, твоите въжделения на сцената. Един приятел, Петьо от Балчик, аз съм учил Балчишката гимназия, ми написа: „На всички рибата, на мен русалка", разказа Урумов.
На въпрос дали сме „лапнишарани" българите, той каза, че му се иска да не сме.
„Все уж сме прогледнали вече, все сме си уж направили изводите и накрая пак кукичката. Колкото и да ми е мъчно, май сме такива. Каквато и да е кукичката - читава или нечитава - тя си е кукичка и ти като си се хванал, просто си жертвата, която ще се мяташ", каза актьорът.
„Бих поканил още веднъж в навечерието на Коледа, пак на сцената на Сатиричния театър на моята първа режисьорска работа, която аз направих в Габровския театър. Там имаше премиера. Това е по пиесата на Иван Вазов „Двубой", само че под ново заглавие: „А майка ми в Ямбол...". Това е моя сценична редакция и постановка, така че е един шеметен и не по-малко смешен, както тази вечер е един спектакъл, който е изтъкан от хумор. Не можеш да си починеш. Тази вечер гледаш последния „Полов атлет", ама наистина последния. Всичко е реплика, реплика, смях, а в същото време всичко е много истинско и е вярно. Ще имам следващ моноспектакъл, който е подобен. Смеейки се и едновременно да имат пречистващото, катарзиса. Това е един текст на Илко Иларионов. Постановката ще бъде на Бина Харалампиева и това са невероятните истории на Гошо Железничаря. Той е наивен, чист, добър, предан. Харесвам този вид театър, който не е назидателен, който посочва с пръст, който не е театъра, който да ти дава отговори, а харесвам театъра, който поставя въпроси", разказа още Урумов.
Той сподели, че ако улови златната рибка, ще си пожелае да е винаги топло и още:
„Второ желание - болниците да фалират, поради липса на пациенти. Трето желание е да бъдем на първо място в световната класация за най-щастливи и усмихнати хора. Ако можем да спрем да не викаме, а да говорим. Ако се усмихваме, а не да бъдем намръщени; да се виждаме, а не да се разминаваме. Тогава сигурно аха-аха може да мръднем мъничко поне към щастливите нации"
